Решение № 16482 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12881/2013 г.

Решение № 16482 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12881/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /Д "СП"/ гр. Велико Търново срещу решение № 531 от 23.10.2012 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 352/2012 г. С него се отменя заповед № ДСПСП 11-60/22.2.2012 г. на директора на Д "СП" В. Търново, потвърдена с решение № РД-14-11/14.3.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. В. Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът по така подадената касационна жалба - Пенка Борисова Търнякова, чрез служебен защитник взема становище за неоснователност на жалбата изложено в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Пенка Борисова Търнякова срещу цитираната заповед на директора на Д "СП" В. Търново, с която е наредено възстановяване на неправомерно получена социална помощ в размер на 170 лв., ведно с лихвите. Съдът е установил от доказателствата по приложената административна преписка, че по молба на Пенка Търнякова за отпускане на социална помощ за отопление и такава е била отпусната със заповед № 3805 от 18.8.2006 г. на директора на Д "СП" В. Търново. Впоследствие при извършена проверка и след справка в регистъра на Агенцията по вписванията е установено, че на 27.4.2006 г. преди датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на целева помощ, съпругът на Търнякова Марин Маринов е продал недвижими имоти - ниви за сумата 500 лв., с която сума диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за 2006 г. в размер на 170,50 лв. е бил надвишен, тъй като средномесечния доход преди подаване на молбата е от 225,69 лв., или не са били налице предпоставките за отпускане на социална помощ. Съдът е приел, че е налице изтекла петгодишна давност, считано от изтичане на 2006 г., в който период сумата е следвало да бъде усвоена. При приложимост на чл. 110 и сл. от ЗЗД и при направеното възражение за изтекла давност, съдът е отменил заповедта. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че вземането е частно държавно вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване. Същото не е посочено в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК като публично и за него са приложими разпоредбите на чл. 110 и сл. от ЗЗД. Правилни са изводите, че неоснователното обогатяване е вследствие на обстоятелството, че Търнякова не е отговаряла изначално на материалните изисквания за получаване на социалната помощ за сезон 2006 г./2007 г., и петгодишният давностен срок е изтекъл с изтичането на 2011 г. Заповедта, издадена през 2012 г., е за вземане, за което е направено възражение за изтекла давност, поради което тя се явява незаконосъобразна и съдът правилно я е отменил като такава. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение