Решение № 10760 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 569/2020 г.

Решение № 10760 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 569/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Душанов чрез адв. Иванов, против решение № 6137/21.10.2019 г., постановен по адм. д. № 1344/19 г. от АССГ, в частта, в която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 1000 лева. Обжалваното решение е резултат от сезирането на АССГ с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции, в резултат от незаконосъобразната заповед за уволнение на Г. Душанов, издаден от директора на СДВР, отменена при обжалването й по съдебен ред. Съдът е уважил частично предявения иск, преценявайки, че обезщетението, което следва да се присъди е в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 04.02.2016 г. до завеждане на исковата молба в размер на 304, 79 лева и законната лихва от завеждане на исковата молба – 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева и иска за законна лихва върху тази разлика до предявяване на исковата молба в размер на 7619 лева. Решението се обжалва именно в отхвърлителната му част. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски по делото и за двете съдебни инстанции. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез своя процесуален представител –ю. к. Ковачев оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, в обжалваната му част е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е отхвърлил главния иск за сумата над 1000 лева, преценявайки, че справедливият размер на обезщетението за доказаните неимуществени вреди, преживяни от ищеца в резултат на незаконното му уволнение, е именно 1000 лева, а в останалата част до 15000 лева, претенцията е неоснователна. Съдът се е обосновал, защо приема, че сумата от 1000 лева е достатъчна да обезщети неимуществените вреди, претърпяни от ищеца в резултат на незаконосъобразното му уволнение. Към съображенията на първоинстанционния съд могат да се добавят също така и следните: службата в МВР изисква емоционална стабилност и устойчива психика в полицаите, тъй като изпълнението й може да е свързано с чести стресови ситуации. От своя страна, посочените психоемоционални качества предполагат по висока граница на търпимост в лицата, които ги притежават. Дисциплинарното уволнение, безспорно е съпроводено с изпитването на негативни емоции от засегнатото лице. В настоящия случай, не са ангажирани доказателства, че те са били с интензитет, предизвикващ сериозен емоционален дисбаланс в личността, който да е надхвърлил границата на търпимост в него. Напротив, от разпита на свидетеля Ангелов се установява, че ищецът веднага си е намерил работа след уволнението, за да може да издържа семейството си. От показанията и на двамата, разпитани по делото свидетели се установява, че ищецът тежко е изживял периода, в който не е упражнявал службата си в МВР, но за тези емоционални негативи, ищецът е възмезден в определена степен със самата отмяна на дисциплинарното уволнение, поради което с размера и на присъденото му от АССГ парично обезщетение, обезщетяването му за негативните преживявания е пълно. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като правилно. Поради липсата на сочените касационни основания, касационната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на производството пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд