Решение № 3309 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9432/2009 г.

Решение № 3309 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9432/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Божинка Добринова Попова, Никола Божилов Иванов, Гергана Борисова Спасова, Цветанка Добринова Владова, Младенка Добринова Ваклинова, Величка Георгиева Иванова, Емилия Георгиева Божилова, Здравка Иванова Иванова, Снежанка Николова Димитрова, Недялко Аспарухов Недялков, Емилия Аспарухова Петкова, чрез пълномощника им адв. Димитър Циков срещу решение от 22.04.2009 г. по адм. дело № 585/2006 г. на Софийски градски съд, III "Б" състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-817 от 18.10.2005 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, за определяне на застроена площ на имот № 5100055, к. л. 214,215,237 и 238 м."Люлин - 3", за площ от 380 кв. м., означена по букви Д-Е-Ж-З-Д по скицата на тройната съдебно-техническа експертиза. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че съдът не е изложил мотиви по отношение на тази част, защо се приема за застроена. Излагат, че съдът не е обсъдил тройната съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, относно тази част от имота от 380 кв. м., че липсва застрояване и не е извършено озеленяване по правилата, като считат тази част за свободна от застрояване. Молят, да се отмени обжалваното решение и се приеме, че частта от процесния имот от 380 кв. м. по букви Д-Е-Ж-З-Д е свободна от застрояване. Ответникът - кметът на район "Люлин", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна, като съдът е съобразил свободната от застрояване част от имота, а в останалата част, че са реализирани мероприятия, които обуславят застрояване по § 1в от ППЗСПЗЗ. Излага, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 22.04.2009 г. по адм. дело № 585/2006 г. Софийски градски съд, III "Б" състав, е отменил заповед № РД-09-817 от 18.10.2005 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която е одобрено решение № 31 по протокол № 1 от 07.01.2005 г. за определяне на застроена площ на имот № 5100055, к. л. 214,215,237 и 238 м."Люлин - 3", в частта за площ от 170 кв. м., означена по букви ИКЛРИ, като е определил тази част като незастроена, както и е отхвърлена жалбата на касаторите срещу заповед № РД-09-817 от 18.10.2005 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, за определяне на застроена площ на имот № 5100055, к. л. 214,215,237 и 238 м."Люлин - 3", за площ от 380 кв. м., означена по букви Д-Е-Ж-З-Д по скицата на тройната съдебно-техническа експертиза. В производството проведено по реда на чл. 33 - чл. 45 от Закона за административното производство /ЗАП/ отм., във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът е приел, че издадената заповед е издадена в рамките на предоставена компетентност на кмета на район "Люлин" от кмета на Столична община, като по отношение на отхвърлената част на жалбата е приел, че има реализирано мероприятие, което представлява застрояване по § 1в от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно, при постановяването не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото и приетите СТЕ се установява, че по регулационния план от 1975 г. процесният имот, попада в урбанизирана територия УПИ II, кв. 38 отреден за "детски комбинат", улица и УПИ II, кв. 39, отреден за озеленяване и УПИ I, отреден за комплексно жилищно строителство. През 1999 г. е извършено частично изменение на ЗРП, по който процесният имот попада в УПИ II, кв. 38 отреден за "озеленяване и КОО", а по действащия план попада в УПИ II, "за озеленяване и КОО", в кв. 38, улица и УПИ II - "за обществено обслужване и магазини" и УПИ I - "за жилищно строителство, обществено обслужване и ТП", кв. 39. Установено е по СТЕ, че в отделни части имотът е засегнат от изградени жилищни блокове, улица, озеленяване, междублоково пространство и детска площадка. По заключението на тройната СТЕ по отношение на претендираната част от касаторите с площ от 380 кв. м. от процесния имот, обозначена с Д-Е-Ж-З-Д по скицата, представлява тревна площ, в която са включени и засадени дървета - шест смърча и една бреза, но хаотично и без спазване на правилата на парковото изкуство, както и че тази част попада в УПИ II, кв. 39, "за обществено обслужване и магазин". Също така е установено, че не са намерени планове за озеленяване и трасировъчен план, както и няма акт обр. 16 за озеленяване. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд е приел, че за тази част от 380 кв. м., както и другите части от имота /за които не се спори от касаторите/, не са свободни от застрояване части, след като са извършени мероприятия по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата за останалата част освен признатите за свободни от застрояване 170 кв. м. Доводите на касаторите за неправилност на обжалваното решение, свързани с незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт са неоснователни. Действително първоинстанционният съд не е изложил подробни мотиви в отхвърлената част на жалбата, като е приел общо, че са налице строителни дейности по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав въз основа на подробно установените фактически обстоятелства приема, че като краен резултат обжалваното решение е правилно. В случая с обжалваната заповед № РД-09-817 от 18.10.2005 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, е одобрено решение № 31 по протокол № 1 от 07.01.2005 г. за определяне на застроена площ на имот № 5100055, к. л. 214,215,237 и 238 м."Люлин - 3", като е прието, че цялата площ от 2 468 кв. м. е застроена поради изграждане на жилищен блок и улица. От единичните и тройната СТЕ, се установява, че имотът попада в урбанизирана територия с изградени жилищни блокове и търговски обект, улица и детска площадка, а част от 380 кв. м., обозначена с Д-Е-Ж-З-Д по скицата към тройната СТЕ е "тревна площ и насаждения". За тази част касаторите претендират определянето й за свободна от застрояване. В производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, които обуславят определяне на тези части за застроени. В конкретния случай реализираните строителни дейности в урбанизираната територия, в която попада имота на касаторите, в голямата си част безспорно са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, предвид осъщественото обществено жилищно строителство - жилищни блокове с междублоково пространство с детски съоръжения, улица, търговски обект. Първоинстанционният съд е съобразил, че само за част от 170 кв. м. липсва извършването на каквато и да е строителна дейност, поради което за тази част е приел, че е свободна от застрояване, доколкото в случая не е коментиран въпроса дали тази част не е част от комплексното изграждане и липсват данни в тази връзка. По отношение обаче на частта от 380 кв. м. и от единичната и от тройната експертиза се установява, че е озеленена и има засадени дървета. Тази част попада в терен с осъществени строителни мероприятия, поради и което не може да се възприеме като свободна площ в междублоковото пространство и с отреждане за обществено обслужване и магазин. Изграждането е комплексно и включва, както сгради и сервитутни отстояния, така и съоръжения, които функционално обслужват мероприятията по предвиждането за отделните квартали. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. След като процесният имот попада в квартал за обществено обслужване, с изградени съоръжения, които представляват застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, наличието на озеленена част с посадени дръвчета, независимо, че липсват планове за озеленяване и издаден акт обр. 16 за приемане, следва да се приеме, че представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, и не представлява свободна от застрояване площ. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради с прилежащия терен, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не може да се обсъжда въпроса за законосъобразността на реализираното строителство или извършените благоустройствени дейности, а се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, че върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение