Решение № 5098 от 16.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ .

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" срещу решение 1367 от 08.11.2024 г. по адм.д. 958/2024 г. по описа на Административен съд София- област, с което е отменено Решение 116/16.07.2024г. на Ръководителя на УО на ОПОС2014-2020г. за изменение на Решение от 31.05.2024г. на Ръководителя на УО на ОПОС по искане за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на бъзвъзмездна финансова помощ BG16М10Р002-2.002-009-С06Проектиране и изграждане на компостираща инсталация за предварително третиране на битови отпадъци на територията на РСУО Костинброд в частта по т.1, т.2 и т.3 решението.

Сочи касационни основания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Сочи, че съдът не е изискал уточнение на жалбата. Жалбоподателят пред първоинстанционния съд претендира нищожност на акта в частта по т.1, т.2 и т.3 и в обжалвания размер от 1 498 093,63лв. за сметка на БФП и със съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 172 580,65 лв., с който размер са намалени допустимите по искането за окончателно плащане 22/30.05.2024 г. разходи и да се отмени обжалваният акт /Решение N-116/16.07.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПОС2014 - 2020 г. за изменение на Решение от 31.05.2024 г на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г./ и в обжалвания размер от 1 753 590,03 лв. за сметка на БФП и със съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 202 013,88 лв., с който размер са намалени допустимите по искането за окончателно плащане 22/30.05.2024 г. разходи, като незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие на материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при несъответствие с целта на закона.

Излага доводи, че е налице активна нередност, която не е била закрита поради наличието на правна и фактическа възможност за провеждане на ново производство по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, обуславящо се от липсата на произнасяне по същество на спора в постановения от ВАС съдебен акт и отмяната на акта за финансова корекция на процесуално основание. Издадено е писмо за установяване на нарушения с изх. 2-002-0009-2-294/15.08.2024 г. на РУО на ОПОС и започване на процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, което е приложено като доказателство по делото, но е взето предвид от съда.

Ответната страна представя писмен отговор. Претендира разноски по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени оспорения акт по т.1, т.2 и т.3 съдът е приел, че неправилно е осъществено правото на отзив чл. 91, ал. 1 АПК, тъй като административния орган поддържа акта си от 31.05.2024г. по отношение на т.1, но е и добавил още основания за издаването на акта, както и е конкретизирал в допълнителни диспозитиви сумите, които не следва да се верифицират. Приел, че не се касае и за поправка ОФГ с оспореното решение по т.1 и т.2, тъй като по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК се извършва поправка, но не може да се променя формираната воля на органа и да се допълва волеизявлението му, както е процедирано в случая. Направил извод, че не е налице нито една от хипотезите посочени като правно основание за издаване на акта - чл.91, ал.1 от АПК или чл.62, ал.2 от АПК. С оспореното решение 116/16.07.2024г. на РУО на ОПОС по.т.1 и т.2 по същество се допълва съдържанието на предходния административен акт решение от 31.05.2024г. Посочил, че съгласно чл. 62, ал. 1 АПК, административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта преди изтичане на срока за обжалване, но в случая този срок е пропуснат, тъй като жалбата срещу решението от 31.05.2024г. е подадена на 14.06.2024г./видно от адм.д.718/24г. по описа на АССО, със същите страни/, решението предмет на оспорване е издадено един месец по-късно.

По отношение на т.3 от акта съдът е изложил, че Решението от 31.05.2024г. на РУО на ОПОС е в следната редакция: Общият размер на верифицираната от УО на ОПОС сума преди извършване на финансовите корекции е 7 908 897,99 лв. от БФП и признатата от УО на ОПОС сума е 911 106,48 лв. от допустимото собствено финансиране. След изменението с решението 116/16.07.2024г., придобива следната редакция: Т.3. Абзацът преди т, 5 придобива следната редакция: Общият размер на верифицираната от УО на ОПОС сума преди извършване на финансовите корекции е 6 410 804,36 лв. от БФП и признатата от УО на ОПОС сума е 738 525,83 лв. от допустимото собствено финансиране.

Приел, че на практика с това изменение се извършва преизчисляване на сумите, съобразно извършеното допълване на решението от 31.05.2024г. с нови фактически основания и извършени нови изчисления по отношение на отказ за верифициране на суми, което е недопустимо, срокът, в който органът е могъл да извърши допълването е изтекъл съобразно разпоредбата на чл.62, ал.1 от АПК.

Изложил мотиви, че не се касае и за ОФГ, тъй като административният акт, който се коригира и актът, чрез който се извършва поправката, трябва да бъдат в синхрон, да образуват едно цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по своето съдържание правни последици. Административният орган недопустимо е допълнил акта с нови фактически основания и нови диспозитиви, отменил е в една част акта, направил нови изчисления на базата новите фактически установявания и въз основа на това е поправил акта като ОФГ в някои негови части.

Решението е правилно.

С оспорения пред съда административен акт, на основание чл. 91, ал. 1, във вр. чл. 62, ал. 2 от АПК е изменено решение от 31.05.2024 г. на РУО на ОПОС и е отменено в частта по т. 5.5., както и е отменено уведомление от 31.05.2024 г. на РУО на ОПОС в частта по т. 5 и т. 6.Изменя втори абзац на Уведомление от 31.05.2024 г. на РУО на ОПОС, който следва да придобие следната редакция: , ..са.извършени финансови корекции', вследствие на които се намаляват допустимите пр искането за плащане разходи (7 908 897,99 лв. от БФП), със сума.в размер на 154 997,78 лв. и не се признава от допустимото собствено финансиране (911 106,48 лв.) сума в размер на 17 855,78 лв., както следва:.

Във връзка с горното ИЗМЕНЯ Решение от 31.05.2024 г. на РУО на ОПОС и в следните части

1. Абзац 3 "От сумата на представеното искане за окончателно плащане и след представени допълнителни документи и разяснения от бенефициента, изискани по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ, не верифицира средства в размер на 255 496,40 лв. от БФП и не признавам съответстващите според АДБФП на тях средства в размер на 29 433,23 лв. от допустимото собствено финансиране, при следните фактически и правни основания:

се изменя като придобива следната редакция:

От сумата на: представеното искане за окончателно плащане и след представени допълнителни документи и разяснения от бенефициента, изискани по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ, не верифицира средства в размер на 1,753 590.03 лв. от БФП и не признавам съответстващите според АДБФП на тях средства в размер на 202 013,88 лв. от допустимото собствено финансиране,при следните фактически основания:"

1. Създава се нова т.1.2 Не верифицира сума в размер на 1 498 093,63 лв. за сметка на БФП, както и не признава съответстващия размер на допустимото собствено финансиране в размер на 172 580,65 лв. по договор 226/31.12.2021 г. с изпълнител ДЗЗД ЗЕЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО - КОСТИНБРОД по Дейност 2 Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на Обект Инсталация за предварително третиране на смесено събран битов отпадък и компостираща инсталация за разделно събран зелен отпадък, разположени на територията на община Костинброд

Фактическо и правно основание: На основание чл. 64, ал.,1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ съответният разход не се верифицира при наличието на започната процедура по администриране на нередност. По договор 226/3 Г. 12.2021 г. с изпълнител ДЗЗД ЗЕЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО - КОСТИНБРОД е налице висящо административно производство по администриране на нередност. Към настоящия момент не се констатират предпоставки за приключване на процедурата по администриране на нередност по смисъла на чл.29, ал; 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. което обуславя прилагането на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ.

1. Абзацът преди т. 5 "Общият размер на верифицирапата от УО на ОПОС сума преди извършване на финансовите корекции е 7 908 897,99 лв. от БФП и признатата от УО на ОПОС сума е 911106,48 лв. от допустимото собствено финансиране".

придобива следната редакция:

Общият размер на верифицираната от УО на ОПОС сума преди извършване на финансовите корекции е 6 410 80436 лв. от БФП и признатата от УО на ОПОС сума е 738 525,83 лв. от допустимото собствено финансиране.

Въпреки, че съдът не е обсъдил искането за нищожност на акта, това не е довело до неправилен резултат, тъй като не е налице нищожност на акта. Неоснователно се счита от жалбоподателя пред съда, че не са верифирани разходи по финансова корекция, която е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Сумата 1 498 093,63лв. не е верифиирана на ново фактическо и правно основание по чл. 64, ал.1, предл.2 ЗУСЕФСУ и неприключване на процедурата по администриране на нередност, във връзка с възможността да се издаден нов акт, след като първоначалният акт е отменен на процесуално основание и съдът не се произнесъл по същество.

Поискано е на стр. 10 от жалбата да се прогласи нищожност на акта в частта по т.1, т.2 и т.3 и в обжалвания размер от 1 498 093,63лв. за сметка на БФП и със съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 172 580,65 лв., с който размер са намалени допустимите по искането за окончателно плащане 22/30.05.2024 г. Поискано е да се отмени акта и в обжалвания размер на 1,753 590.03 лв. за сметка на БФП със съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране, в размер на 202 013,88 лв., с който размер са са намалени допустимите по искането за окончателно плащане 22/30.05.2024 г., като незаконосъбразно и неправилно, постановено в противоречие на материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при несъответствие с целта на закона.

В първоинстанционната жалба на стр.3 първи абзац жалбоподателят е записал считам, че решението е нищожно в частта по т.1, т.2 и т. 3, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което го обжалва изцяло .

Следователно е поискана отмяна на т.1 от обжалвания акт от 16.07.2024 г., в т. 2 от акта е създадена нова т.1.2 като ново фактическо и правно основание за неверифициране на част от сумите по т.1, с оглед на което по т. 3 от обжалвания акт се променя редакцията на абзаца преди т. 5. Следователно след като се иска отмяна на т. 1 от обжалвания акт, това включва искане за отмяна на т.2 и т.3 от обжалвания акт.

По принцип правилно административният съд е приел, че административният акт е допълнен след изтичане на срока по чл. 62, ал.1 АПК, но чл. 62, ал.1 АПК не е посочен като основание за издаване на оспорения пред съда акт от 16.07.2024 г., а посоченото правно основание по чл. 91, ал.1, във връзка с чл. 62, ал. 2 АПК не е приложено правилно. За да осъществи правото на отзив административния орган следва да отмени изцяло или частично оспорения административен акт, а не да замества част от акта с друго фактическо и правно основание, което представлява нов акт, а не изменение на издадения акт. Административният орган е увеличил сумата на непризнатите разходи. Обстоятелството, че не е променена одобрената сума за плащане не води до друг извод. Не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като обстоятелството, че не са признати за верифициране разходи по финансова корекция, която е била отменена с влязъл в сила съдебен акт към момента на издаване на акта от 30. 05.2024 г., не е очевидна фактическа грешка, а неправилно неверифицирани разходи.

Следователно оспорения пред съда административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и правилно е бил отменен от административния съд. Посочените в оспорения пред съда административен акт правни основания не съответстват на изложените фактически основания.

С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да да се остави в сила. На ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение