Решение № 10898 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2011 г.

ВАСПетчленен състав26.07.2011 г.докладчик Милка Панчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 399 от 11.01.2011 г., постановено по адм. д. № 4460/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10898 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 399 от 11.01.2011 г., постановено по адм. д. № 4460/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 44/1.03.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 77/2009 г. и вместо него е постановил друго, с което е оставил без уважение подадената жалба по преписка № 77/2009 г. на КЗД. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Димчо Петков Петков и Иво Георгиев Алдимиров с оплакване, че е недопустимо и неправилно. Недопустимостта се изразявала в произнасяне извън предмета на правния спор, а също, че не отговаря на изискванията, при които спорът може да се реши по същество. Неправилността на решението се изразявала в необоснованост, нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Допълнително е направено искане до настоящия съд да отправи преюдициално запитване до съда на Европейския съюз или алтернативно, да приложи директно нормата на чл. 16 (б) от директива 2000/78/ЕО от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Молят обжалваното решение да бъде отменено като порочно и делото решено по същество, като бъде потвърден актът на Комисията за защита от дискриминация и бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание касационните жалбоподатели се явявал лично и с пълномощник адв. Кадиева, поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения, представят писмена защита. Ответникът по делото Комисия за защита от дискриминация се представлява от юрисконсулт Горянова, която не оспорва касационната жалба и искането за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по делото Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" гр. София - редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ситнилски, който оспорва касационната жалба и поддържа становището си в писменото възражение. Ответникът по делото Синдикален икономически технически съюз при Съюза на транспортните синдикати в България - редовно призован, се представлява от процесуален представител Румен Ангелов, който оспорва касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Ответникът по делото Национален синдикат на аеронавигационното обслужване към НПС "Промяна", гр. София - редовно призован, се представлява от председател Божидар Петков и заместник-председател Кирил Кирилов, които оспорват касационната жалба и намират същата неоснователна. Ответникът Иван Вълчев се явява лично, не оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната основателност. Останалите ответници по делото, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, а по изразените отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК изразява становище, че следва да се остави без уважение. Не са налице сочените пороци, водещи до обезсилване или отмяна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес, а по същество за неоснователна. Производството пред административния орган е образувано по жалба на служители от Летищен център за обслужване на Въздушното движение гр. Пловдив и писмено изявление на служители от Летищен център гр. Горна Оряховица за присъединяване към жалбата, с оплаквания за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. при подписване на нов Колективен трудов договор. В чл. 48.4 от въпросния КТД е заложено правилото, че определянето на основните работни заплати и допълнителните материални средства за длъжностите, определени в клауза 48,3 от КТД между отделните районни центрове и летищни центрове за организация на въздушното движение в предприятието се извършва за РЦ за ОВД гр. София - 100 %, ЛЦ за ОВД гр. Варна и гр. Бургас - 80 % спрямо процента, посочен за РЦ за ОВД гр. София; ЛЦ гр. Пловдив и гр. Горна Оряховица - 65 % от процента посочен за РЦ за ОВД гр. София; сектор ЛЦ гр. Русе и сектор ЛЦ гр. Стара Загора - 45 % от процента посочен за РЦ за ОВД гр. София. Тази диференциация по длъжности е въведена и в чл. 11, ал. 4 от Вътрешните правила за работна заплата на ДП "Ръководство на въздушното движение" гр. София. С решение № 44/1.03.2010 г., постановено по преписка № 77/2009 г., Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е приела за установено, че с подписване на чл. 48 от Колективния трудов договор на 23.06.2008 г. в гр. София, ДП "Ръководство на въздушното движение" гр. София е извършило дискриминация по признак "лично положение" и " обществено положение" по отношение на участващите в административното производство служители, работещи в Летищен център гр. Пловдив и служителите, работещи в Летищен център гр. Горна Оряховица, като е нарушило чл. 14, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДискр. На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. и на основание чл. 47, т. 4, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е предписано да преустанови нарушението и възстанови положението на равно третиране, като отмени действието на чл. 48 от КТД, подписан на 23.06.2008 г., тъй като чл. 48 от КТД поражда критерии за неравно третиране. В мотивите на постановено съдебно решение, тричленният състав на ВАС е приел за безспорна установената в административното производство фактическа обстановка. Възприел е основният довод на жалбоподателите, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят е длъжен да осигури равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд. На тази база е отграничил спорния въпрос по делото - да се извърши преценка дали служителите от различните летищни центрове осъществяват труд с еднаква ценност и равна полезност, съобразно действителното естество на работата, в това число характера на работата, степента на отговорност, нивото на необходимата подготовка и квалификация както и условията на труд, за което да получават равно заплащане. Анализирайки фактите по делото, съдът е приел атакуваното решение на КЗД за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Изложил е своите правни доводи по съществото на спора, защо счита, че в конкретния случай не са налице факти, осъществяващи визираните от закона хипотези за дискриминация. Основното съображение е изградено на обстоятелството, че клауза 48.3 от КТД, с която е предвидено определено съотношение на основните работни заплати и допълнително материално стимулиране между отделните районни и летищни центрове за ОВД, е в резултат на договаряне между работодателя и синдикалните организации като представители на работниците и служителите. Следователно, не е налице едностранен акт на работодателя, въвеждащ дискриминационно отношение към отделните работници и служители, макар че тази клауза е заложена и във Вътрешните правила за работната заплата. Настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за допустимо, правилно и обосновано. Неоснователно е касационното възражение по чл. 209, т. 2 от АПК за недопустимост на решението, тъй като съдът се бил произнесъл извън предмета на правния спор, а също, че решението не отговаря на изискванията, при които спорът може да се реши по същество. Предмет на спора е конкретният административен акт, издаден от КЗД - решение № 44/1.03.2010 г. по преписка № 77/2009 г. на комисията, с жалбата срещу който акт съдът е бил надлежно сезиран с допустима първоинстанционна жалба. Постановеното и обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение съдържа всички задължителни реквизити относно формата, мотиви, отразяващи волята на състава и съответните подписи. Самите доводи на касаторите към възражението по-скоро сочат на основание по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост поради неточни съждения и доводи, което основание е различно и касае валидно и допустимо съдебно решение. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за обосновано, постановено при анализ на приетите по делото доказателства, отнесени към релевантните материалноправни норми. Необосноваността на съдебното решение, като касационно основание, представлява опорочаване формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др., каквито в конкретния случай не са допуснати. Съдът ясно и точно е обосновал крайния си извод по спора за липса на дискриминационни признаци с факта, че разликата в заплащането за едни и същи длъжности в регионалния център и различните летателни центрове се дължи на различните трудови функции, свързани с различието на работата в тези центрове, които са от различна категория, а не се основава на критериите "лично" или "обществено положение" на отделни служители, както е прието от комисията. От това произтича разликата в заплащането на длъжността ръководител полети и на другите технически работни места, които извършват контрол и поддръжка на техниката. От друга страна не е спорно, че лицензиите в различните летищни центрове се издават в съответствие с Директива 2006/23 на ЕО и са международно признати. Различните предпоставки за оценяване труда на работещите на отделните летища се определят не от лиценза, а от квалификацията и уменията, необходими за работа на конкретния летищен център, които се придобиват след положен изпит и се вписват в лицензията. Натовареността на служителите от различните летищни центрове в страната е различна поради различната интензивност на движението на въздушните средства и съответно, броя на обслужените въздушни средства. Върховният административен съд в настоящия състав намира за изцяло доказани доводите на първоинстанционния съд, че трудът който служителите полагат е различен, тъй като задълженията на длъжностите в отделните районни и летищни центрове са различни по обем, специфика, сложност и интензивност, които са отчетени и в чл. 48 от КТД, подписан на 23.06.2008 г. Длъжностните характеристики на ръководителите на полети в различните центрове са сходни, но докато РП в РЦ за ОВД гр. София обслужват постоянен интензивен трафик, в ЛЦ за ОВД гр. Пловдив и гр. Горна Оряховица няма полети всеки ден. В длъжностните характеристики са описани по определени стандарти пълния набор от задължения и отговорности, които биха могли да възникнат, но при различните работни места на практика се реализира различен обем от предвидените задължения и отговорности. Разликата във функциите на РП от гр. София и гр. Пловдив, респ. гр. Горна Оряховица, е указана в Наръчник за ОВД, като работните места са различни. Върховният административен съд намира направеното искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за неоснователно. В частна жалба и в проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на касационните жалбоподатели е поискал настоящата инстанция да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, алтернативно, директно да приложи нормата на чл. 16 (б) от Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности (от 1.12.2009 г. Съда на Европейския съюз). При всички случаи е необходимо коректно посочване на приложимата общностна норма и съответните разпоредби от националния закон. В съответствие с разпоредбите на ДЕО, преценката дали поставеният въпрос е от значение за делото и е свързан с общностното право, е в правомощието на националния съд. Върховният административен съд, петчленен състав счита, че в случая формалното поставяне на искането не обуславя наличие на изискванията по чл. 628 и чл. 629 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за допускане на преюдициално запитване. Цитираната норма на чл. 16 от Директива 2000/78/ЕО е с препоръчителна насоченост - държавите - членки да вземат необходимите мерки, за да се гарантират правните способи за обявяване за нищожни или да бъдат изменени всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, както и разпоредбите, включени в колективни трудови договори, вътрешни правила на предприятията, или правила, регулиращи свободните професии, които противоречат на принципа за равно третиране. В Кодекса на труда, глава четвърта, чл. 50 - 60, изцяло се уреждат въпросите, свързани с процедурата по преговаряне и подписване на колективния трудов договор, с който се уреждат трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Съгласно ал. 2 на чл. 50 от КТ - колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Според изричната разпоредба на чл. 60 от КТ - всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. В настоящия процес съдът счита липсата на дискриминация за основана на разпоредбата на чл. 48 от КТД, а ако засегнатите служители намират същата за несправедлива и противоречаща на закона - пътят им за защита е по реда на КТ. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1