Решение № 15708 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2009 г.
ВАСI отделение18.12.2009 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 313/4.06.2009 г., постановено по адм. дело № 101/2009 г. о описа на Административен съд - гр. Велико Търново. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № 800247/30.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 16/13.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно допълнително начислен на "ИВБО" ЕООД - с. Раданово, Община Полски Тръмбеш ДДС в размер на 25 919, 24 лв. за данъчен период месец март 2008 г. и начислени лихви за просрочие в размер на 1 828, 64 лв. ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на "ИВБО" ЕООД - с. Раданово, Община Полски Тръмбеш 1 285 лв. направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15708 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ИВБО" ЕООД - с. Раданово, Община Полски Тръмбеш срещу решение № 313/04.06.2009 г., постановено по адм. дело № 101/2009 г. от описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800247/30.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 16/13.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно допълнително начислен ДДС в размер на 25 919, 24 лв. за данъчен период месец март 2008 г. и начислени лихви за просрочие в размер на 1 828, 64 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В противоречие със събраните доказателства според касатора съдът е приел международните товарителници и писмени декларации за неистински документи и е установил, че жалбоподателят не е доказал изискванията на чл. 45, т. 2 ППЗДДС. В тази връзка в касационната жалба са изложени оплаквания, че необосновани и погрешни са изводите на съда относно достоверността на писмените обяснения на ЕТ "Слънце - Митко Василев", тъй като съгласно чл. 57, ал. 4 ДОПК писмените обяснения на трети лица не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, а се преценяват с оглед останалите доказателства. Касаторът се оплаква, че в противоречие със събраните доказателства относно достоверността и автентичността на 3-те писмени потвърждения (декларации) от "Тракия Импорт - СЛ" - Испания съдът е приел, че те са неистински, както и че съдът не е взел предвид обстоятелството, че последното е декларирало осъществени вътреобщностни придобивания в Испания на всички стоки, издадени от "ИВБО" ЕООД. Вследствие на посочените от касатора нарушения съдът е допуснал нарушение при прилагането на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА № 800247/30.09.2008 г. и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено възражение оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като напълно обосновано и правилно съдът е преценил обясненията на ЕТ "Слънце - Митко Василев", посочен като превозвач и те кореспондират със счетоводната му документация, откъдето е видно, че транспорт на захарни изделия до Испания не е извършван. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "ИВБО" ЕООД срещу РА № 800247/30.09.2008 г. относно допълнително начислен ДДС в размер на 25 919, 24 лв. за данъчен период месец март 2008 г. и начислени лихви за просрочие в размер на 1 828, 64 лв., Административен съд - гр. Велико Търново е приел, че не е доказано наличието на вътреобщностна доставка (ВОД), тъй като не установено по делото, че стоките са транспортирани до Испания от посочения в ЧМР-товарителниците превозвач ЕТ "Слънце - Митко Василев". Съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че посоченият в ЧМР - товарителниците превозвач ЕТ "Слънце - Митко Василев" не е извършил международния транспорт на процесните стоки, фактурирани с фактури № 1/01.03.2008 г., № 2/01.03.2008 г. и № 3/20.03.2008 г. на захарни изделия и други хранителни продукти. От една страна съдът е кредитирал писмените обяснения на ЕТ "Слънце - Митко Василев", дадени в ревизионното производство, а от друга страна и проверките, извършени от органа на приходите в счетоводството на същия в която няма отразени разходи за транспортни услуги. С оглед на това, въпреки представените в съдебното производство доказателства от получателя на стоките, който се намира в Испания и за начисляване на ДДС, съдът е приел, че не е доказан ВОД, поради недоказване транспортиране на стоките от България до Испания. Обжалваното решение е неправилно. С РА № 800247/30.09.2008 г. органът по приходите и начислил ДДС по трите издадени на "Тракия Импорт - СЛ" - Испания фактури, тъй като е прието, че не е доказано, че са извършени ВОД. ВОД се облагат с нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗДДС и тя представлява е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо. В процесния случай в хода на съдебното производство е установено, че получателят на стоките "Тракия Импорт-СЛ" е регистрирано по ДДС лице в Испания и притежава валидизация на VIN № ES В85021079. Освен това е установено също така, че ДДС по процесните фактури № 1/01.03.2008 г., № 2/01.03.2008 г. и № 3/20.03.2008 г. е начислено от получателя като задължен за това по силата на вътреобщностното придобиване на (ВОП) стоките. Спорно обаче е останало обстоятелството относно транспортиране на стоките от България до Испания. Още по време на ревизията органът по приходите чрез насрещна проверка е приел писмените обяснения на сочения в ЧМР-товарителниците превозвач, който е заявил категорично, че не е извършвал международен транспорт до Испания и не е превозвал процесните стоки. При проверка на счетоводството му е установено, че няма отразени транспортни разходи. По делото е установено по безспорен начин, че процесните стоки са достигнали до техния получател "Тракия Импорт" АД в Испания. Представените декларации (3 бр.) от получателя, имаща характер на писмено потвърждение по смисъла на чл. 45, т. 2, б "а" ППЗДДС са били оспорени от приходната администрация относно подписа на представляващия получателя на стоките. Съдебно-графологическата експертиза е установила, че те са подписани от Христоз Янков Христозов, който видно от приложеното извлечение от търговския регистър на Мадрид, Испания е член на административния орган на дружеството "Тракия Импорт" АД. Освен това от представените в хода на съдебното производство се установява, че получателят е декларирал получените стоки като ВОП и е начислил ДДС. От представените пред първоинстанционния съд доказателства от Данъчна агенция в Испания са посочени декларирани обобщени операции в Европейския съюз от "Тракия Импорт" АД, като под операция 6 са доставените от "ИВБО" ЕООД стоки в общ размер 66 261, 49 евро, което отговаря на данъчната основа по трите фактури в общ размер от 129 596, 22 лв. Установено е и начисляването за ВОП от "Тракия Импорт" АД в Испания, за което съдът е направил погрешен извод, че начисляването на ДДС не означава, че той е платен, тъй като плащането на данъка е неотносимо обстоятелство за спора. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС за доказване на ВОД доставчикът следва да притежава транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, който да удостовери, че стоките са получени на територията на друга държава-членка, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. От тази разпоредба става ясно, че за доказване на ВОД доставчикът трябва да докаже наличието на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките. Следователно при непредставяне на транспортен документ, то наличието само на писмено потвърждение е достатъчно, за да се приеме, че ВОД е извършен. В процесния случай това изискване на закона е спазено, като е представена писмена декларация от "Тракия Импорт" АД - Испания, че е получил стоките по процесните фактури. Затова в случая нередовността на ЧМР - товарителниците като транспортни документи не следва да оказват влияние върху доказването на ВОД, поради представяне на другия алтернативно посочен документ съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС - а именно писмено потвърждение от получателя, че стоките са пристигнали в Испания, както и че ДДС е начислен там като ВОП. При наличие на данни, че стоките са пристигнали, което е потвърдено и от получателя, както и че последният е регистрирано по ДДС лице в Испания и притежава идентификационен номер, издаден в Испания на 09.03.2007 г., означава, че ВОД е осъществен от доставчика - ревизираното лице. ДДС по процесните фактури е начислен от получателя, намиращ се в Испания, поради което изводите на съда са несъобразени с доказателствата по делото в тяхната съвкупност, поради което неправилно е приложен и материалния закон - чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 53, ал. 1 ЗДДС и чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което РА № 800247/30.09.2008 г. бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане за разноски, такива се дължат на касатора в размер на 1 285 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 45, т. 2 ППЗДДС