Решение № 256 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-министъра на земеделието и храните и ръководител на Управляващия орган (УО) на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020, чрез пълномощник юрк. Т. Караилиева, против решение 1909 от 06.06.2024г., постановено по адм. дело 266/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения, че безспорно е налице нарушение на специалната процедура за избор на изпълнител, която бенефициерът е провел, вследствие на което е избрал за изпълнители лица, които не са представили изискуемите документи за сключване на договор. Касаторът счита, че съдът правилно е заключил, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС 160 от 01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160/2016г.), но не е съгласен с извода на съда, че така установеното нарушение е неправилно квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата). Сочи, че нарушението рефлектира именно върху етапа за избора на изпълнител и е налице основание за определяне на финансова корекция от 25% от сертифицираните разходи по сключените договори. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на решението за определяне на финансова корекция. Ответникът Номиком-Фиш ООД, гр. Раднево, чрез адв. Гогов и адв. Лещев, в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор на касационната жалба излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените в касационното производството разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба, подадена от Номиком-Фиш ООД, срещу решение за определяне на финансова корекция МДР-СД-01-9/24.01.2024 г. на заместник-министъра на земеделието и храните и ръководител на УО на Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 (ПМДР), с което за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС 160/2016г., представляващо нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, на дружеството е определена финансова корекция в размер на 25% от сертифицираните разходи по четири договора за изпълнение - BG14MFOP001-2.002-0008-3/04.09.2017 с изпълнител "БУЛСТАР АУТДОР" ООД; BG14MFOP001-2.002-0008-2/04.09.2017 с изпълнител "Агроконсулт-машини" ЕООД, BG14MFOP001-2.002-0008-4/04.09.2017 с изпълнител "ТЕМПЕКС" ЕООД и BG14 MFOP001-2.002-0008-5/04.09.2017 с изпълнител "БУЛТЕКС" ЕООД, или общо 10 185,79 лв., които се явяват изплатена безвъзмездна финансова помощ по договор МДР-ИП-01-21/13.04.2018г. с Номиком-Фиш ООД по ПМДР 2014-2020. Поисканите за възстановяване разходи са във връзка с установени нарушения при проведените процедури за избор на изпълнител с публична покана, въз основа на които Номиком-Фиш ООД е сключило посочените четири договора за изпълнение. С обжалваното решение съставът на Административен съд Стара Загора е отменил оспорвания акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на специалните правила за провеждане на процедура по определяне на финансова корекция, но в противоречие с материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е счел, етапът от процедурата за възлагане на обществената поръчка, към който се отнасят установените от органа нарушения, е сключването на договор за изпълнение, а не определянето на изпълнител. Приел е, че т. 14 е част от раздел II на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и е относима само към етапа на процедурата по оценяване на предложенията и избор на изпълнител. Съдът е преценил, че установените от органа нарушения са били допуснати на друг етап, а не на този, до който се отнасят нарушенията, попадащи в квалификацията по т. 14 от Приложение 1, което прави процесното решение за определяне на финансова корекция незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и обуславя отмяната му. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Според легалната дефиниция за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1983/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) нередността има три кумулативни елемента - 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Безспорно Номиком-Фиш ООД има качеството на икономически оператор, който участва в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020г., тъй като е страна по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който се отнася до реализирането на конкретен одобрен проект Осъвременяване и модернизация на рибовъдно стопанство Овчарица, землище на гр. Левски по процедура BG14MFOP001-2.002 Продуктивни инвестиции в аквакултурите. Следователно налице е първият елемент от фактическия състав на нередността. Видно от доказателствата по делото бенефициерът, в съответствие с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ е избрал да възложи изпълнението на дейностите по проекта след провеждане на процедура за избор с публична покана. Правилата за провеждане на тази процедура са регламентирани в чл. 51-53 ЗУСЕФСУ, а съгласно чл. 54 ЗУСЕФСУ, включен също в Глава четвърта на ЗУСЕФСУ, правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Релевантният нормативен акт е ПМС 160/2016 г. Следователно, релевантната нормативна уредба за провеждане на процедура за избор на изпълнител с публична покана от бенефициер, който няма качеството на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, е именно чл. 51 53 ЗУСЕФСУ и ПМС 160/2016 г. Не е спорно между страните, че при подписването на договорите кандидатите, избрани за изпълнители, не са представили изискуемите документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 от ПМС 160/2016, каквото е изискването на чл. 12, ал. 1, т. 2 от същото ПМС. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПМС 160/2016 г. не се сключва договор с кандидат, спечелил процедура за избор на изпълнител, който при подписване на договора не предостави някой от документите по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС 160/2016г. Последната разпоредба указва, че липсата на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 от посоченото ПМС се доказва от кандидатите при подписване на договора за възлагане с документи, издадени от компетентен орган, като тези обстоятелства са именно тези, наличието на които е основание за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки. Спорът по делото, както точно е дефиниран от първоинстанционния съд, е дали с действията си бенефициерът е осъществил нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, т. е. налице ли са вторият и третият елемент от фактическия състав на нередността. Обоснована в тази връзка е преценката на решаващия съд, че бенефициерът е извършил нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ПМС 160/01.07.2016г., тъй като е сключил договори за възлагане с избраните изпълнители без последните при подписването на тези договори да са представили всички изискуеми документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 ПМС 160/2016г. Както се каза, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПМС 160/2016 г., не се сключва договор с кандидат, спечелил процедура за избор на изпълнител, който не представи някой от документите по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС 160/2016 година. Видно е, че етапът от процедурата, към който се отнася нарушението, е сключване на договор за изпълнение. Ръководителят на УО е квалифицирал констатираното нарушение като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, която т. 14 е част от раздел II и е относима към етапа от процедурата по оценяване на предложенията и избор на изпълнител. Следователно правилен е изводът на съда, че установеното нарушение е допуснато на етап, различен от този, за който се отнасят нарушенията, включени в т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В контекста на гореизложеното, следва да бъде споделена преценката на решаващия състав, че независимо от безспорно установените нарушения на националните правила при провеждането на разглежданата възлагателна процедура, тези нарушения са неправилно квалифицирани като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като нейният предметен обхват се отнася до нарушения, извършени на етап оценяване на предложения и избор на изпълнител, докато в случая нарушенията са извършени на етап сключване на договор с избрания изпълнител. В допълнение следва да бъде съобразено, че съдържанието на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата е променено (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.) с добавянето на следния текст: Нередност е налице и при нарушение на чл. 112, ал. 1 от ЗОП/чл. 11, ал. 1, т. 2 и 3 от ПМС 160 от 2016 г./чл. 11, ал. 1, т. 2 и 3 от ПМС 4 от 2024 г., в резултат на което е сключен договор/рамково споразумение с кандидат/участник, който не отговаря на критериите за подбор или други условия на обявената поръчка/процедура за избор с публична покана. Неблагоприятният характер на актовете за финансова корекция изключва като правно основание за издаването им да бъдат посочени разпоредби, приложени по аналогия, или да бъдат тълкувани разширително предвидените от законодателя основания за финансови корекции. При което, като е отчел наличието на празнота в относимата нормативна уредба, законодателят е допълнил предметния обхват на нередността по т. 14 с нарушение от категорията на установеното в настоящото производство. Но към релевантния момент - датата на издаване на решението за определяне на финансова корекция 24.01.2024г., в съдържанието на т. 14 не е фигурирало въпросното нарушение. В този смисъл е неправилно заключението на представителя на Върховната прокуратура за наличието на нередност в приложното поле на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като се базира на действащата редакция на т. 14, която не е относима за настоящия случай, предвид датата на издаване на акта и правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1 315 лв., който размер, независимо от направеното от касатора възражение за неговата прекомерност, настоящият състав намира за справедлив и обоснован съобразно фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,