Решение № 12184 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6969/2015 г.

Решение № 12184 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6969/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на "ПИМК" ООД със седалище в гр. Пловдив, и на и. д. зам.-директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" към ЦУ на НАП - Пловдив, против Решение № 776 от 16.04.2015 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 3287 по описа за 2012 г., съответно в частта му с която е потвърден РА № 161202000/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив и в частта с която ревизионния акт е отменен. В касационната жалба на "ПИМК" ООД, съдебният състав съдейки от съдържанието, приема, че касатора намира първоинстанционното решение за неправилно, изразяващо се в необсъждане поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, включително заключенията на експертизата, довело до необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на гориво от доставчика "ЕР ЕН - 71" ЕООД, . Иска се отмяна на решението в частта с която е потвърден РА. Ответникът по тази жалба - и. д. зам.-директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" към ЦУ на НАП - Пловдив не взема становище. В касационната жалба на органът по приходите, се твърди че решението в частта с която е отменен процесният ревизионен акт е неправилно, като е издадено в противоречие с материалните и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и като такова, моли да бъде отменено в оспорваната част, обжалва се и в частта за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "ПИМК" ООД и за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По жалбата на "ПИМК" ООД: за да отмени Ревизионния акт в частта касаеща извършените доставки на гориво от "ЕР ЕН - 71" ЕООД първоинстанционният съд приема, че не само липсват доказателства за мястото на предаване на стоките, а и са налице противоречия между обясненията на управителите на доставчика и тези на жалбоподателя, последният твърди, че закупеното гориво е доставяно в складовата база на "ПИМК" ООД в гр. Пловдив, докато в декларацията си на управителя на "ЕР ЕН-71" ЕООД посочва, че по три от процесните фактури транспортът е извършен директно от Република Гърция до пункт на жалбоподателя, а по останалите седем фактури - с транспорт на клиента "ПИМК" ООД от базата на доставчика във Велинград. От наличните документи по делото, а именно международни товарителници е видно, че мястото на натоварване е Република Гърция, а мястото на разтоварване гр. София като получател е предходния доставчик на "ЕР ЕН-71" ЕООД, документи за транспортирането му до жалбоподателя липсват. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което данъчен кредит и признаване на разходи по фактурите са отказани законосъобразно. Решението в тази му част е правилно. Липсата на данни за посочените факти и обстоятелства възпрепятстват възможността на съда да установи прехвърлянето на собственост върху фактурираните количества гориво. За да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираните доставки. Категорични доказателства в тази насока в настоящото производство не бяха открити, предвид противоречивите обяснения на управителите на "ЕР ЕН-71" ЕООД и на "ПИМК" ООД и данните в приложените по делото международни товарителници. Несъстоятелни са оплакванията на касатора, че от израза "разтоварени литри" използван в приемо-предавателните протоколи, следва да се съди по безспорен начин за мястото на доставка, а именно - бензиностанцията собственост на "ПИМК" ООД. Предвид обосноваността на фактическите изводи за недоказана реалност на доставките, съдът не е постановил решението си в противоречие със задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, защото и съобразно нея реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит, е условие без което това право не възниква. Съгласно същата практика, установяването на фактите е компетентност на националната юрисдикция, съгласно правилата на националното доказателствено право и в случая административният съд не е извършил процесуални нарушения при преценката на доказателствата и е направил обосновани фактически изводи на събраните доказателства. Решението, в тази му част е валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По жалбата на и. д. зам.-директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив: За да отмени РА в частта с която на "ПИМК" ООД не е признат данъчен кредит в размер на 60 209,36 лв. по осем фактури, издадени от доставчика "ЕВРО ФУУД 2009" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава, първоинстанционният съд приема, че изводите на органите по приходите за липсата на доказателства за осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС по процесните фактури са необосновани. Мотивите на съда се базират на изготвените ССЕ /основна и допълнителна/ в които вещото лице е установило и проследило заприходяването на горивото по спорните фактури, както и проследяващото му изписване при осъществяването на основната икономическа дейност на ревизираното лице, а именно - транспортни услуги. Изготвените експертизи са приети без възражения, а формираните в тях изводи са подкрепени от приложените по делото и подробно изброени в решението писмени доказателства. Решението е правилно. Несъстоятелни са оплакванията на касатора по втората касационна жалба, че по делото не са изяснени съществените моменти, касаещи реалността на доставките, като основен такъв се посочва, че в приемо-предавателните протоколи не е отбелязано мястото на натоварване и разтоварване. Тази информация е получена от управителите на ревизираното лице и на доставчика му в писмените им обяснения. От представените по делото писмени доказателства: отчети на шофьори, пътни листове, аналитичност на счетоводни сметки 401 и 302, както и че по делото не се спори относно извършеното по банков път разплащане на цената по процесните фактури, с изключение на стойността по фактура № 36, която е платена в брой, следва да се направи извода, че правилно първоинстанционния съд е отменил РА в тази му част. При този изход на делото, разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение