Решение № 12540 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 5431/16.05.2024 г., постановено по адм. дело 6634/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221022000714-091-001 от 20.02.2023 г., издаден от И. М. Р. - орган, възложил ревизията, и Б. М. Я. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 612 от 12.05.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.София. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът "Ню Дженерейшън Рент" ЕООД, чрез адв. Д. Балкански взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи. В договора за покупко-продажба от 15.11.2021 г. изрично е отбелязано, че транспортът е изцяло за сметка на купувача, с което се потвърдждава защитната теза на жалбоподателя за необходимостта от ангажиране на доказателства по чл.45, т.2, б. а от ППЗДДС. Нещо повече, пред съда са ангажирани доказателства, че процесният автомобил е препродаден на 20.11.2021 г. Независимо от съществените недостатъци на потвърждението като документ по чл.45, т.2, б. а от ППЗДДС, съдът правилно приема, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. новопредставените пред съда такива, следва категоричен и несъмнен извод за изпълнение на предпоставките по чл.7, ал.1, вр. чл.53 от ЗДДС, вр. с чл.45, т.2, б. а от ППЗДДС налице е прехвърляне на правото на разпореждане с автомобила като собственик, като стоката е превозена в друга държава-членка, в резултат на което тя физически е напуснала територията на България. В подкрепа на този извод е приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза от 10.04.2024 г., която потвърждава наличие на реално осъществено разплащане между страните, по банков път, съгласно Банково извлечение от 01.11.2021 г. от ОББ гр. Перник за получено плащане в размер на 65 000.00 евро от Поинт Кар ЕООД. Плащането е косвено указание, че между страните са разменени реални насрещни престации в подкрепа на твърдението на изпращача, че е прехвърлил правото на собственост върху автомобила и стоката е напусналастраната ни, доколкото е с прекратена регистрация в нея, считано от 12.11.2021 г. Липсата на представени транспортни документи, вкл. констатираните от вещото лице А. като заявка/договор за превоз с превозвач, CMR Товарителница част 1,2 и 3 за автомобил автовоз рег.DG581WA, пътен лист, разходни и платежни документи за начислени/заплатени транспорт и складови/гараж/ и товаро-разтоварни операции, разпечатки от дигитални тахографи, както и тахошайби от аналогови тахографи, използвани от водача на автовоз рег.DG581WA, справки за заплатени ТОЛ такси и справка от GPS системата за местонахождението на автомобил автовоз Рег.DG581WA в периода ноември - декември 2021 г., не може да се вмени във вина на изпращача, доколкото превозът не е за негова сметка. Правилно е становището на съда, че не могат да се направят изводи във вреда на жалбоподателя и поради липсата на данни от Агенция Митници - Пътни такси и разрешителен режим или от АПИ - Национално ТОЛ Управление за преминаване на ГКПП на превозно средство автовоз с peГ. DG581WA за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021г., доколкото след 01.01.2007 г. подобни справки могат да не са изчерпателни. Липсата на данни за осъществен контрол върху автомобил автовоз Рег.DG581WA от страна на Агенция Митници съгласно Закона за митниците или от страна на АПИ съобразно Закона за пътищата не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, доколкото превозът не е за негова сметка. Обоснована е тезата на жалбоподателя, че предоставената по линия на международното административно сътрудничество информация от данъчните органи на Италия не съдържа категорични и ясни данни, че конкретната стока не е пристигнала в Италия при издадени официални документи в България, че автомобилът е с прекратена регистрация поради износ. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 3 156 лева разноски за адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание, касаторът претендира за присъждане на разноски,съобразно чл.161, ал.3 от ДОПК, според който в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. В производството действително са представени частни документи, които е могло да бъдат представени в хода на ревизионното производство договор и приемо-предавателен протокол от 15.11.2021 г., както и фактура за последваща покупко-продажба на автомобила от 20.11.2021 г. Но според настоящата инстанция, тези документи са представени вследствие на констатациите в оспорения акт, като са обсъдени съвкупно със заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза от 10.04.2024 г. и с официално удостоверената от СДВР-КАТ информация за прекратена регистрация на автомобила, и обосновават уважаване на жалбата, преценени като подкрепящи възраженията, изложени в нея. Противно на приетото от първоинстанционния съд, отмяната на ревизионния акт не се основава единствено на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, като по изложените съображения и на основание чл.161, ал.3 от ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,