Решение № 5138 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 540/2012 г.

Решение № 5138 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 540/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. председателя на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител Димитър Попов против решение № 372 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 257/2011 г. на Административен съд Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са и подробни доводи свързани със съществото на спора. Счита се, че неправилно съдът е приел, че липсва недобросъвестно поведение, тъй като при извършване на проверката е установено деклариране на площи които не са ползвани и са недопустими за подпомагане и за които площи отговаря самия той, като е подписал и съгласие да му си извършват проверки. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Николай Атанасов Дринков не се явява и не се представлява. Не взема отношение по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Николай Дринков от гр. Елхово, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23917 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от Дринков по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. сума в размер на 3029,40 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е нарушения на чл. 34 и 26, 28, 35 и 36 от АПК. Съдът е приел също така, че съгласно чл. 73 от Регламент (ЕО)0796/2004 г. задължението за възстановяване на сумата, не се изпълнява, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да се установи по разумен начин от земеделския стопанин. Когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Какви са причините да бъде намалена площта, за кои парцели и на какво основание административния орган не е посочил в акта. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени административни проверки на заявленията, в резултат на които е намалена годната за подпомагане площ, а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 3029.40 лв. - се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НДП. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициента е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Напротив от приложените на л. 80 от делото Окончателни изчисления в лева за СЕПП е отразено, че не е констатирано умишлено наддеклариране. Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. В конкретния случай експертизата назначена по делото е установила, че при извършените административни проверки при подаване на заявлението от ответника по касационното производство, не са извършени проверки на място. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени кръстосани проверки, които са установили, че част от заявените от жалбоподателката площи са допустими за подпомагане и едва проверката - през 2010 г. съгласно писмо № 02-049/3554 ги обявява за недопустими без в акта да се посочи защо и по какви критерий са определени за такива. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 34 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил ответника по касационната жалба за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициента бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Освен това следва да се отбележи по делото, че фактическите основания за издаване на оспорения акт не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискването на ТР № 16/1975 г. на ОСГК. Посочените като такива писма от касатора не представляват основание за издаване на акта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,