Решение № 5854 от 15.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Халил от [населено място], обл. Хасково, против решение 122/25.02.2022 г., постановено по адм. дело 502/2021 г., по о писа на Административен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените от нея против Община Стамболово искове за присъждане на обезщетение в общ размер 106 596, 95лв. за имуществени вреди, причинени в резултат на обявени за нищожни с влезли в сила съдебни решения Заповед 205/09.08.2016 г. , Заповед 206/09.08.2016 г. и Заповед 332/30.11.2016 г., на Кмета на Община Стамболово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Община Стамболово, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от А. Халил против Община Стамболово искове за присъждане на обезщетение в общ размер 106 596, 95лв. за имуществени вреди, причинени в резултат на обявени за нищожни с влезли в сила съдебни решения Заповед 205/09.08.2016 г. , Заповед 206/09.08.2016 г. и Заповед 332/30.11.2016 г., на Кмета на Община Стамболово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение на исковите претенции е установено единствено наличието на първата от посочените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината - с оглед обявените по съдебен ред за нищожни заповеди 205/09.08.2016 г., 206/09.08.2016 г. и 332/30.11.2016 г., на Кмета на Община Стамболово, без да е установено наличието на останалите две предпоставки по цитираната разпоредба от ЗОДОВ. По делото не са представени доказателства, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от обявените за нищожни административни актове. Твърдените от ищцата вреди произтичат от неполучено финансово подпомагане по схеми за директни плащания - СЕПП и ЗДП, които схеми попадат сред финансираните по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 - 2020г. Съдът е приел, че претендираните вреди не са реални, а са по - скоро евентуални, хипотетични. Те не представляват и пропуснати ползи. За обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи е необходимо да се установи, че че със сигурност претендираното увеличение на имуществото е щяло да се осъществи, ако не са били налице незаконосъобразните акт, действие или бездействие, което в процесния случай не е установено. За получаването на субсидии по ЗПЗП не е достатъчно единствено качеството на земеделски производител и стопанисването на определени площи. Процедурата за подпомагане предполага на първо място кандидатстване, последващи проверки които да установят отговаря ли земеделския производител на съответните изисквания по ЗПЗП, включително и на специфичните по съответната схема/мярка по която кандидатства, за да бъде одобрен за подпомагане. По тези съображения е прието, че неполучаването на субсидии по СЕПП и ЗДП за кампаниите, визирани в исковата молба не се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с обявените за нищожни актове. Решението е парвилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи , като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт /действие или бездействие/ и са пряка и непосредствена последица от него. С обявените за нищожни заповеди били прекратени три договора за наем на общински пасища и мери, поради което ищцата твърди, че е лишена от европейско парично подпомагане по две мерки по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) от 2017 г. до 2020 г., включително. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и не е уважил последната, като правните му изводи се подкрепят от доказателствата по делото. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Предявеният иск в случая е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. 203 АПК за причинени имуществени вреди (пропуснати ползи), претърпени в следствие на незаконосъобразен административен акт заповеди на Кмета на Община Стамболово за прекратяване на договори за наем на пасища и мери, публична общинска собственост за периода 2017 г. - 2020 година. Правилно съдът е приел, че наличието на обявени за нищожни административни актове не е достатъчно основание, за да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан. Следва да са доказани и останалите елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между обявените за нищожни заповеди и претендираните за настъпили от тях имуществени вреди. Претендираните от ищцата пропуснати ползи са евентуални и претенцията почива само на нейните твърдения за реално осъществяване, без същите да са доказани безспорно. Това е така, защото от една страна ищцата не е кандидатствала с площите по договорите за съответните кампании, а от друга страна не е доказала наетите площи да са допустими за подпомагане и одобрени за подпомагане, за да получи субсидии. Вредите в това производство подлежат на пълно доказване, което не е направено от ищцата и не се презумират. Установените по делото факти водят до правния извод, че не са налице всички необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди.. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност на възнаграждението, в полза на Община Стамболово следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстаниция разноски в размер на 3000 лева Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение