Решение № 225 от 26.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 222/2009 г.

Решение № 225 от 26.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 222/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Д. К. И. срещу въззивна присъда № 19 от 16.02.2009 г. по в. н. о. х. д. № 11/2009 г. по описа на Смолянския окръжен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Прави се искане за отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Неправилно въззивният съд е отхвърлил повторната експертиза, тъй като срокът е спазен. Това налага отмяна на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда С. окръжен съд е ОТМЕНИЛ оправдателната присъда № 169 от 4.12.2008 г. по н. о. х. д. № 91/2008 г. на Девинския районен съд срещу жалбоподателя-подсъдим за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК и е постановил НОВА, както следва: Признал е подсъдимия Д. К. И. за ВИНОВЕН в това, че на 22.06.2008 г. около 07.20 ч. на КПП "З." в района на гр. Д., обл. С. е управлявал МПС - лек автомобил марка "Ф. Г." с рег. № С*, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно: 1.65 на хиляда установено по надлежния ред с химическа експертиза, дадена с Протокол № 110/2008 г. на експерт на НТЛ при ОДП-С., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, т. 7 НК е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднал времето през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 22.06.2008 г. до влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила За да постанови осъдителна присъда, въззивният съд е приел, че обвинението срещу подсъдимия е безсъмнено доказано по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК. Позовал се е на доказателствата събрани на досъдебното производство и преди всичко на заключението изготвено от вещото лице М. Д. Изключил е от доказателствения материал заключението на повторната експертиза депозирана от химика Й. Д. Видно е от данните по делото, че първоинстанционният съд по реда на чл. 107, ал. 2 НПК е уважил искането на подсъдимия за назначаване на повторна химическа експертиза, която да даде заключение за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия на инкриминираната дата. Съгласно заключението на вещото лице-химик при "МБАЛ-П." АД "Специализирана химическа лаборатория" Й. Д., установената концентрация на алкохол в подсъдимия възлиза на 1.10 промила (л. 45-46 от първ. дело). С депозирания протокол № 1099/14.08.08 г. резултатите от кръвната проба стават два, с различни величини на концентрацията на алкохол. Повторната експертиза установява наличие на 1.10 промила, а първоначалната- 1.65 промила. Налице е и трети резултат - от изследването с "Алткотест-Дрегер 7410) с фабр. № 0*, който е отчел съдържание на алкохол 1.14 промила. При посочените три различни резултата, въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона е следвало да изясни причините за посочените разлики, респ. да преодолее противоречията възникнали при повторното изследване на кръвната проба. Това е било възможно чрез разширяване на експертизата, която на теоретично ниво, и на базата на съществуващите вече резултати да изясни защо и при какви обстоятелства е допустимо и възможно отчитането на посочените данни. От заявеното от вещото лице Й. Д. в съдебно заседание става ясно, че разлика от 0.5 промила не е възможно да се получи. Не е изследван в тази връзка въпроса съществува ли отклонение и в какви стойности при "Газхроматографски метод" и този по метода на "В." Установено е, че кръвната проба е била повторно изследвана в рамките на 3-месечния срок по Наредба № 30/2001 г., т. е. в срока на годност. В мотивите въззивният съд е изключил на формално основание от доказателствения материал заключението на повторната кръвна експертиза. Приел е, че оспорването на първоначалния резултат не е съобразено със срока предвиден в Наредба № 30/2001 г., поради което тази експертиза е опорочена и резултата от нея не следва да се обсъжда. Мотивите на съда не са съобразени с обстоятелството, че искането на подсъдимия за повторно изследване на взетата кръвна проба е направено преди изтичане на срока по чл. 19 от Наредбата, както и че то произтича от дадените му в чл. 55 НПК права. Съгласно чл. 19 от Наредба № 30/2001 г., след химическото изследване пробите кръв се съхраняват в химическите лаборатории до 3 месеца при температура +4 градуса С. Това означава, че в рамките на посочения срок е допустимо повторно изследване винаги, когато възникне необходимост. В този смисъл, срокът от 7 дни по чл. 20, ал. 3 не следва да се счита за преклузивен и с изтичането му не се погасява възможността да се иска повторно изследване, стига да не е изтекъл тримесечния срок за съхраняване на кръвната проба. Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че няма данни подсъдимият да е бил запознат с правото да иска повторно изследване на кръвната проба. От протокола за предявяване на разследването по бързото производство (л. 26 от БП № 162/2008 г.) е видно, че на 2.07.2008 г. той се е запознал лично с материалите по делото, в които не е приложена Наредба № 30/2001 г. Няма данни да му е разяснено, че ако оспорва резултата, може да поиска повторно извършване на химически анализ в определен срок. Доказателството за концентрация на алкохол от 1.10 промила събрано посредством повторната експертиза, не може да бъде изключено поради факта, че срокът по наредбата е изтекъл. Съгласно чл. 107, ал. 4 НПК, съдът не може да откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определения срок. В този смисъл неправилно съдът е приел, че повторната експертиза е опорочена на посоченото основание (неоспорването й в определения срок) и не следва да се обсъжда като доказателство по делото. Доколкото може да се счита, че експертизата е опорочена, основание за това може да бъде единствено неправилното транспортиране на пробата от вещото лице М. Д., което би се отразило на качеството на пробата, въпрос неизследван по делото. Експертизата е допусната на 5.08.09 г. тъй като М. Д. не се явил на предходните три съдебни заседания за да бъде изслушан. Не се явил и на посочената дата. Съдът е пристъпил към назначаване на повторна експертиза, с оглед спазване на 3-месечния срок за съхранение на кръвната проба и предстоящата съдебна ваканция. Съдът не е отговорил на доводите на защитата в съдебно заседание по повод протеста срещу оправдателната присъда, което е бил длъжен да стори съгласно изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Липсват съображения относно възражението за компетентността на вещото лице М. Д., съобразно изискванията на чл. 17 от Наредбата. В мотивите си съдът не е извършил анализ на съвкупния доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл. 305 вр. с чл. 310 НПК. Не е подложил на внимателна проверка всички относими към обвинението доказателства, не е изяснил противоречието в резултатите от изследването на кръвната проба. По този начин е решил делото без да положи усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното му решаване. Нарушил е разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК, с което е ограничил процесуалните права на подсъдимия. По изложените съображения въззивната присъда следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от стадия на закритото заседание. Съдът следва да призове и разпита вещите лица М. Д. и Й. Д., както и да изясни разликата от 0.5 промила между двата резултата на какво се дължи-неправилно транспортиране, допустима летливост на етиловия алкохол (възможните граници) и пр. Изясняването е съществено с оглед значителния толеранс от 1.14 промили до 1.65 промила за времето от 07.20 часа до 8.15 часа, когато е взета кръвната проба, както и разликата от 1.65 до 1.10 промила, установена при повторната експертиза. Кои са факторите влияещи на състоянието на кръвната проба в посочените случаи, респ. какви са отклоненията при изследване по метода Видмарк и Газхроматографския метод. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и са основание за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 Върховният касационен съд, трето наказателно отделение