Решение № 8649 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16411/2009 г.

Решение № 8649 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16411/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Георги Христов Христов срещу решение № 304 от 4.11.2009 г., постановено по адм. дело № 325/2009 г. от Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 372 от 8.06.2009 г. на Командира на поделение 22180 - Казанлък за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 372 от 8.06.2009 г. на Командира на поделение 22180 - Казанлък, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв като неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Решението е неправилно. От събраните доказателства съдът е стигнал до извод, че извършеното нарушение от страна на Христов, за което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание е безспорно установено и административния орган при налагане на наказанието е спазил предвидените в ЗОВСРБ административно производствени правила. Наказанието е наложено на Христов за това, че на 7.06.2009 г. в 10,35 часа при теглене на личното му моторно превозно средство е спрян за проверка от контролните органи на КАТ и е установено съдържание на алкохол в размер на 1,37 промила, с което Христов е нарушил чл. 123, т. 14 от Правилника за кадрова военна служба на Република България и т. 3 от заповед № СХ 7 от 7.01.2009 г. на Министъра на отбраната на Република България. С това редник Христов уронил престижа и честта на българския военнослужещ и грубо нарушил военната дисциплина. От материалите по преписката - протокол за извършена служебна проверка за разглеждане на служебното положение на редник Христов с рег. № З-1587/8.06.2009 г. е установено, че комисията е възприела изцяло и безкритично нарушението, описано в акт за административно нарушение № 004665 от 7.06.2009 г. Същевременно от събраните по делото писмени доказателства по делото е безспорно е установен единствено факта, че на посочената в заповедта дата касаторът е бил спрян за проверка от органите на КАТ. Същите установили нарушение и съставили АУАН за това, въз основа на който било издадено наказателно постановление. Видно от представеното пред касационната инстанция копие от влязло в сила на 23.03.2010 г. решение № 67 от 16.02.2010 г., постановено по АНД № 1240/2009 г. от РС Казанлък наказателно постановление № 3390/2009 г. на Началника на РПУ Казанлък е отменено. От мотивите на решението се установява, че описаното в акта и съответно в наказателното постановление административно нарушение не е било извършено на посоченото в тях място и по описания начин. Отделно от това с постановление за прекратяване на досъдебно производство по ДП № 129-Рп/2009 г., пр. дело № 207/2009 г. Военно окръжна прокуратура Пловдив е прекратила наказателното производство срещу Георги Христов образувано срещу него за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - т. е. деянието не е извършено или не представлява престъпление. От обстоятелствената част на цитираното постановление се установява, че при проведеното разследване не е установено Христов да е управлявал МПС след употреба на алкохол. Концентрацията от 1,08 промила е установена не въз основа на обективни данни и направено изследване, а въз основа на писмени данни. Така посочените писмени доказателства, представляващи влезли в сила актове на органи на съдебната система недвусмислено установяват, че липсват категорични и еднозначни доказателства, установяващи безспорно факта на извършеното нарушение. Вярно е, че същите нямат пряко отношение към дисциплинарното производство, по което е издадена процесната заповед, но установените с тях факти доказват по несъмнен начин, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 246, ал. 2 ЗОВСРБ - служебна проверка е извършена формално не са събрани доказателства за извършеното нарушение, а комисията формално и безкритично е възприела посоченото в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от органите на МВР. Приемайки в обжалваното решение, че дисциплинарно наказващият орган е спазил административнопроизводствените правила съдът е постановил необосновано решение - съдът не е изяснил в пълнота релевантните факти, а събраните доказателства не са обсъдени поотделно и в съвкупността им. Ето защо същото следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което оспорената пред първоинстанционния съд заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. От изложеното по-горе се установява, че при налагане на наказанието административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 246, ал. 2 ЗОВСРБ и чл. 129 ПКВС, тъй като не е като не е изяснил фактите по безспорен начин, а изводите му се опровергават от събраните пред първоинстанционния съд и в касационната инстанция писмени доказателства. Ето защо обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, при което следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,