Решение № 6113 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13100/2013 г.

ВАСVII отделение08.05.2014 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 4585/8.07.2013 г. по адм. д. № 2749/2013 г. по описа на Административен съд София - град и вместо това, ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Алекси Атанасов Чиликов против Решение № 359/23.10.2012 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6113 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13100/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Патентното ведомство против решение по адм. д. № 2749/2013 г. по описа на Административен съд София град. Иска отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност, тъй като административният акт не е нищожен. Съдът неправилно тълкува израза по чл. 46, ал. 6 от ЗМГО "оправомощаване" като тъждествен само на делегиране. Решението в случая е издадено на основание чл. 46, ал. 5 от ЗМГО, която дава възможност на заместник-председателя да издава актове по чл. 46 от ЗМГО, а с добавяне на ал. 6 към чл. 46 от ЗМГО законодателят е целял и заместването като правна възможност. Съдът неправилно приема, че е недопустимо заместване. В случая има яснота относно възложено правомощие от председателя на ведомството. Незначително е допуснатото нарушение на формата от страна на заместник-председателя да подпише решението като заместващ председателя. Решението е издадено от лице с материална компетентност. Ответната страна Алекси Атанасов Чиликов и The Alba AG Лихтенщайн не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото заместник-председателя на ПВ е действал при условията на заместване по чл. 81, от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба срещу решение № 359/23.10.2012 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство (ПВ). Съобщението е връчено на 19.11.2012 г., а жалбата до съда е подадена чрез Патентното ведомство на 19.02.2013 г., т. е. в тримесечния срок по чл. 50, ал. 1 от АПК. С първоинстанцинното съдебно решение е прието, че административният акт е нищожен като издаден при съществено нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Издател на административния акт е заместник-председателя на ПВ по силата на заповед за заместване и поради това заповедта е следвало да бъде издадено от името на председателя на ПВ, защото няма делегиране на правомощия. Оправомощаването трябва да става с изрична заповед за делегиране на правомощия, възможност предвидена с изменение на чл. 46 от ЗМГО - ДВ, бр. 15/2010 г., а при отсъствие на титуляра заместникът му издава административни актове в качеството на замествания. Развити са мотиви за материална законосъобразност на издадената заповед, защото няма доказателства за реално използване на марката за стоки класове 16 и 25. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. В случая няма нарушение на формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК, което да е толкова тежко, че да има за правна последица нищожност на издадения административен акт. Реквизитите за наименованието на органа, който издава административния акт и означаване на длъжността на лицето, което подписва акта са важни, тъй като индивидуализират акта и въз основа на тях съдът определя родовата компетентност на спора по правилата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК . От обстоятелствената част и реквизитите на решение № 359/23.10.2012 г. е видно, че като издател на административния акт по изискването на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК е посочен заместник-председателят на Патентното ведомство в качеството му на такъв, а заповедта е подписана от лицето Зорка Милева-Василева на длъжност заместник-председател на ПВ, с което е спазен и чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Следователно е налице яснота кой е издател на административния акт и лицето, което в качеството си на заместник-председател е подписало административния акт. Поради това са неправилни изводите на съда, че наличието на заповед № 689/22.10.2012 г. на председателя на Патентното ведомство има за последица нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК, защото като издател на Решение № 359/23.10.2012 г. трябва да е посочен председателя, а не заместник-председателя на ПВ. Нищожност поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК ще е налице, когато вместо административния орган, посочен в административния акт като негов издател, се окаже, че подписът е положен от друго лице . Случаят е различен. От доводите на касационния жалбоподател е видно, че заместник-председателят на ПВ е подписал решението по причина наличието на издадена заповед № 689/22.10.2012 г. на председателя на ПВ, с която е наредено Зорка Василева като заместник-председател за го замества по време на отсъствие в периода от 23.10.2012 г. до 26.10.2012 г. Посочването на заместник-председателя на ПВ като издател на решение № 359/23.10.2012 г. и положения от него подпис, налага да се извърши проверка на материалната компетентност на заместник-председателя на Патентното ведомство и дали същият има правомощия да издава решение с правно основание чл. 46, ал. 5 вр. с ал. 6 от ЗМГО. Административното производство е започнало по искане на The Alba AG Лихтенщайн за отмяна на търговска марка Алиби/Alibi словна рег. № 33664 за стоки класове 16 и 25 по МКСУ с притежател на марката Алекси Атанасов Чиликов, гр. Габрово, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО поради неизползване на марката. По искането административният орган се произнася с решение по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, компетентен административен орган е председателят на ПВ или оправомощен от него заместник- председател, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 6 от ЗМГО (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.), в сила към момента на издаване на решение № 359/23.10.2012 г. Следователно е предвидена възможност за делегиране на правомощието по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗМГО. Със заповед № 689/22.10.2013 г. издадена от председателя на ПВ на основание вместо чл. 46, ал. 6 от ЗМГО - разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник, за периода 23.10.2012 г. до 26.10.2012 г. е наредено заместник-председателят Зорка Милева-Василева да замества председателя на ПВ поради негово отсъствие от страната с "всички произтичащи права и задължения", включително извършването на действия по провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки. При заместване компетентността на административния орган ex lege се упражнява от друго лице за определен период от време, през който тя не може фактически да се упражнява от титуляра. Следователно при заместване няма прехвърляне на компетентност (делегиране), а оправомощаване (инвеститура) тя да бъде упражнявана от името на същия орган, но от друго конкретно физическо лице на основание служебното му положение на заместник. Заместникът е пълновластен по отношение на обема на правомощията на титуляра, но само временно. Административният орган носи тежестта на доказване за наличието на всички предпоставки за законност на обжалвания административен акт, предвид чл. 127, ал. 1 от АПК включително и инвеститурата на лицето, което го е издало (Решение № 9081 от 20.09.2006 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2006 г., II о.). Това означава, че освен заповедта за заместване за времето на отсъствие на титуляра на компетентността, следва да се докаже факта и периода на самото отсъствие. По делото няма никакви доказателства за отсъствие на председателя на ПВ за посочения период заради командировка в чужбина (фактическо основание за заместване според заповедта). По принцип незаконосъобразното придобиване на компетентност е от значение при преценяване на правните последици от издадения административен акт. Това налага да се прецени дали заповедта може да се приеме като заповед за делегиране на компетентност. От гледна точка на материалното право по чл. 46, ал. 6 от ЗМГО делегиране е допустимо, а това може да стане както за неограничен, така и за ограничен период от време, а титулярът може да прехвърли едно или няколко правомощия, но не може да делегира всичките си правомощия, тъй като това характеризира правния институт на заместването. Видно от съдържанието на заповедта от 22.10.2012 г. на Зорка Милева-Василева в качеството й на заместник-председател е наредено за определен период от време да замества председателя с неговите права и задължения, поради което за конкретния казус и при липсата на доказателства за отсъствие на председателя това следва да се приеме като временно прехвърляне на цялата компетентност. От гледна точка на правната доктрина това е недопустимо, тъй като е налице придобиване на компетентност извън условията, при които принципно може да стане делегиране. Правният проблем по делото е дали издаването на административния акт от името на заместник-председателя на ПВ, но въз основа на заповед, от която е видно, че са посочени обстоятелства за заместване на титуляр, може да представлява такъв тежък порок, че да е налице нищожност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице нищожност на административния акт. Издаването на решение № 359/2012 г. не от името на замествания титуляр, а от името на заместника не представлява в случая нито изземване на компетентност, нито незаконно изместване на компетентен по материя и степен административен орган. В случая заместник-председателят може при условията на делегиране да издаде административен акт с поисканото съдържание, съгласно чл. 46, ал. 6 от ЗМГО, а заповед № 689/22.10.2012 г. за прехвърляне на цялата компетентност (вместо на конкретно правомощие) за определен период от време от председателя на заместник-председателя на ПВ следва да бъде преценена като прехвърляне на компетентост, несъобразена с института на делегиране. Това в случая не бива да има негативни правни последици спрямо лицето, поискало издаването на административния акт, тъй като то е добросъвестно. Поради това настоящият съдебен състав намира, че решението на заместник-председателя не е нищожно. По съществото на спора касационната инстанция споделя правните изводи на съда, че решение № 359/23.10.2012 г. е издадено въз основа на установени по административната преписка обстоятелства и при спазване на материалния закон по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО за неизползване на търговска марка за определени класове стоки. В тежест на притежателя на търговската марка е да докаже ползването й за стоки класове 16 и 25 по МКСУ. С писмо изх. № С-33667/7.06.2011 г. Алекси Чобанов е уведомен за отмененото решение № 339/8.09.2009 г. на председателя на Патентното ведомство (решение № 4917 от 7.04.2011 г. по адм. д. № 8453/2010 г. по описа на ВАС, V отд.) и за висящността на административното производство, като писмото е получено на 7.06.2012 г. Със съобщението притежателят на търговската марка е уведомен, че може да прави възражения и да представи доказателства за ползване на марката. Такива доказателства не са представени нито в административното, нито в съдебното производство. Няма оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След отмяна на решението настоящата съдебна инстанция следва по същество да се произнесе, като отхвърли като неоснователна жалбата на Алекси Атанасов Чобанов. Предвид изложеното, Върховният административен съд, VII отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,

Цитирани разпоредби

2