Решение № 12779 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2010 г.

Решение № 12779 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Петко Янков Профиров срещу решение № 1281 от 18.12.2009 г. по адм. д. № 1354/2009 г. на Административен съд Бургас, IХ състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Началникът на РУ на МВР гр. Средец, обл. Бургас, и Симеон Илиев Стаев, полицай ООР РУ на МВР гр. Средец, обл. Бургас, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид наведените доводи и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена жалбата на Петко Янков Профиров от гр. Бургас срещу заповед рег. № 33 от 4.08.2009 г. на полицай ООР при РУ на МВР гр. Средец, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа за това, че има данни за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, кражба от магазин в с. Дебелт. Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправни разпоредби и съответствие с целта на закона. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че административният орган не е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта за полицейско задържане. В изпълнение разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, по надлежния ред са установени данни за извършено престъпление, което с оглед целта на закона е основание за издаване на процесната заповед. Приетото за мотивиране на акта не е в противоречие както с нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и с правната доктрина и съдебна практика в тази насока. Предвид протокола за оглед на местопроизшествие и свидетелските показания за извършена кражба, правилно е прието, че към момента на задържането са били налице данни за извършено престъпление, което обуславя полицейско задържане с акт от оперативен порядък, който по своята същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. При тези данни и при положение, че решението е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение