Решение № 33 от 3.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 61211/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение03.04.2017 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 84 от 12.01.16 г., постановено по в. т. дело № 3404/15 г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Мотиви
Решение № 33 от 3.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 61211/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] чрез адв. А. В. срещу решение № 84 от 12.01.16 г. по т. дело № 3404/15 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 846 от 26.05.15 г. по гр. дело № 6860/14 г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] иск с правно основание чл. 56 ЗЗД за връщане на сумата от 39 479 щатски долара, с която поради грешка с платежно нареждане от 17.06.14 г. е изпълнено задължение на трето лице към него, евентуално съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на същата сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на К. И. И. -С./праводател на ищеца по договор за цесия от 1.08.14 г./. С определение № 730 от 19.10.16 г. настоящият състав на IV г. о. е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за тълкуване на правната норма на чл. 56 ЗЗД и съотношението й с чл. 59 ЗЗД.
Особени мнения
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Светла Бояджиева: Считам, че въззивният съд правилно е квалифицирал спорното материално право - иск по чл. 56 ЗЗД, евентуално съединен с иск по чл. 59 ЗЗД. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Единствено ищецът е властен да го измени чрез изменение на иска и нито съдът, нито ответникът могат да внесат в него изменение. В случая основанието и петитума на исковата молба сочат за предявен иск по чл. 56 ЗЗД - връщане от кредитора на даденото поради изпълнение на чуждо задължение. Правната квалификация на иска е посочена в доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд и по този иск ответникът е организирал защитата си. В тази връзка липсват и оплаквания в касационната жалба, че съдилищата са дали неправилна квалификация на исковата претенция. Считам, че предявените искове са неоснователни. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че в случая не е налице хипотезата на чл. 56 ЗЗД - не се касае за грешка на платеца досежно дължимостта на изпълнението. Праводателят на ищеца е изпълнил свое, а не чуждо задължение. Не може да бъде успешно проведен и евентуалният иск по чл. 59 ЗЗД - обогатяването на ответника и обедняването на праводателя на ищеца не произтичат от един и същ общ факт. Последващото получаване на процесната сума от ответната банка е в резултат на осъществяването на други факти- съществуващо задължение на [фирма] към банката ответник, снабдяване на същата с изпълнителен лист, запориране на вземанията на дружеството по банковата му сметка в банката - взискател, превеждане на постъпилата сума от банката по сметката на съдебния изпълнител на основание чл. 508, ал. 3 ГПК и удовлетворяване на взискателя с превеждането на сумата от сметката на съдебния изпълнител по сметка на банката - ответник. По изложените съображения, намирам, че обжалваното въззивно решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.