Решение № 11114 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. С. С., подадена чрез адв. Стоянова срещу Решение 437/16.01.2024г., постановено по адм. дело 2423/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на С. против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. 01-6500/5891 от 15.11.2022г., издадено от заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касационния жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Изразява несъгласие с изводите на съда за мотивираност на административния акт, както твърди, че от съдържанието му не става ясно кой точно сертификат е взел предвид органа при изчисляване на санкцията, на кой парцел и на кои изисквания не отговаря представеното от земеделския производител писмено доказателство, и за неспазване на кое от изискванията на чл.33, ал.1 от Наредба 4/2015г. е разпоредено прекратяване на ангажимента. Твърди, че не е допустимо съдът да изяснява волята на органа чрез назначаване на експертиза, чрез която да се установява съдържанието на представените сертификати и мотивите за прекратяване на ангажимента. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени административния акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Жалбата се поддържа в представена по делото молба. Ответникът заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представено писмено становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, при извършена служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна и срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност на акта е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно. Противно на изводите в обжалваното решение, настоящият състав въз основа на събраните в хода на производството доказателства намира, че актът е издаден в нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като в него липсват посочени фактическите основания за неговото издаване, както и конкретните, приложими за случая правни основания. Според съдържанието на акта П. С. не е изпълнил задълженията на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, а именно чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата Наредба. Същевременно от изложените факти и мотиви на акта не става ясно за неспазване на кое от изискванията по чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/2015 г. е разпоредено прекратяване на ангажимента, съответно е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Въпреки че са цитирани нормите на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата Наредба, единствената възпроизведена разпоредба е тази на чл. 33, ал. 1, т.2 от Наредбата. Същевременно като фактически основания за прекратяване на ангажимента е посочено, че предоставения от земеделския производител документ не отговаря на условията всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане на всички площи в годината на издаването на документа. В акта не е посочено във връзка с кой представен документ са направени горните констатации, тъй като същият не е индивидуализиран като наименование, номер, дата на издаване и издател. Така установеното представлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, въвеждаща общи изисквания към формата на административните актове, приложима в случая, доколкото в специалните норми не са предвидени други специфични изисквания. Отделно от изложеното, в акта липсва каквото и да е било обсъждане на представените сертификати от жалбоподателя и защо въпреки тях се прекратява ангажимента на земеделския производител. Бланкетното изречение, че не се възприемат възраженията и доказателствата на адресата на акта сочи на неизпълнение на задълженията на административния орган по чл. 35 и чл. 36 от АПК да събере и обсъди доказателствата и възраженията на страната. При това съдържание на акта за прекратяване на ангажимент, в който липсва посочване на каквито и да било фактически основания без да са посочени конкретни парцели, за които е налице неизпълнение, в какво се състои неизпълнението настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното решение е прието, че актът е издаден при спазване на изискванията за форма. Недопустимо в хода на съдебното производство чрез назначаване на съдебна експертиза да се изяснява волята на органа, да се установява както съдържанието на сертификатите, така и мотивите за прекратяване на ангажимента. Законосъобразността на административния акт се преценява съобразно фактическите и правни основания, посочени в него, като няма възможност за пръв път същите да бъдат формулирани пред съда. С оглед така установеното нарушение на изискванията за формата на акта, представляващо самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК изводът на съда за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт е неправилен. По отношение на установените с процесния акт публични държавни вземания, в тази част от акта е описано изплатеното финансово подпомагане за кампании 2016 г. 2019 г., предхождащи годината на прекратяване на ангажимента и е прието, че на основание чл. 15, ал.3, т.3 и ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. П. С. следва да възстанови 12.01 % от общия размер на подпомагането. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. /в редакцията, в сила от 26.04.2022 г./ подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато: не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл.33, ал.1, т.2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл.33, ал.1, т.5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл.33, ал.1, т.3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл.33, ал.1, т.2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. И доколкото прекратяването на ангажимента е обосновано с неизпълнение на задълженията й по чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба 4/24.02.2015г., административният орган е следвало да посочи коя конкретна хипотеза от предвидените в чл. 15, ал. 4, т. 1 от наредбата е приел, че е осъществена в случая, съответно да мотивира разпореденото с акта възстановяване на помощта в посочения размер. Вместо това, се е ограничил единствено до посочване на правното основание за установяване на публичното вземане. Така допуснатото нарушение е пречка съдът да извърши преценка на това дали правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, което обуславя незаконосъобразност на акта на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново по съществото на спора, като процесният АУПДВ бъде отменен. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за две съдебни инстанции. Исканията са своевременно направени. За доказани се приемат разноските в общ размер на 1 595.72 лв., за които са представени документи, а именно: заплатена държавна такса в размер на 47,86 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лева за първоинстанционното производство, както и държавна такса в размер на 47,86 лв. за касационното производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение