Решение № 138 от 18.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 114/2009 г.

Решение № 138 от 18.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 114/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С., чрез неговия защитник В. М. от САК, срещу въззивно решение № 546/12.12.2008 година на Софийски апелативен съд по в. н. о. х. д. № 648/2008 г., с което е изменена присъдата на Б. окръжен съд по н. о. х. д. № 214/2007 година, постановена на 11.02.2008 г.

Срещу същото въззивно решение, но само в гражданско-осъдителната му част е подал жалба и гражданският ищец Д. Д., с доводи за несправедливост при определяне размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди с искане за увеличаването му до размера на предявения иск - 100 000 лева.

В първата жалба са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. По основанието за допуснато нарушение на процесуалните правила, се твърди, че съдът е направил произволен извод относно авторството на деянието, тъй като част от обсъжданите доказателства са процесуално негодни, а другите гласни доказателства са противоречиви, приети за коректни с неубедителни мотиви. Опороченото, според защитата формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд, е довело до неправилно приложение на закона - подсъдимият е признат за виновен в престъпление, което не е извършил.

По въведеното основание за явна несправедливост на наказанието, доводи и искания не се съдържат.

Направено е искане третата инстанция да признае подсъдимия Л. за невиновен по обвинението и да го оправдае на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Касационната жалба от частния обвинител и граждански ищец Д. Д. е насочена само срещу гражданско-осъдителната част на въззивното решение с искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение.

Пред касационната инстанция подсъдимият Л., се явява лично и с упълномощения от него защитник - адвокат М. от САК. Последният пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия от Върховния касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа тезата си от самото начало на процеса, че няма нищо общо с убийството на М. Х. и иска да бъде оправдан.

Гражданските ищци и частни обвинители - Д. и М. Д., се явяват, а за С. Х. се явява нейната майка и законен представител - Л. Г.

Не се явява, редовно призована адвокат В., но повереникът й - Д. Д. представя писмено становище, с което поддържа жалбата си и оспорва тази на подсъдимия. Иска увеличаване на гражданския иск, значително занижен от инстанционните съдилища.

Прокурорът, по съображения, че Софийския апелативен съд е дал отговор на всички доводи на защита пред настоящата инстанция, в оспорваното решение, дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия и оставяне на въззивното решение в наказателната част, в сила. По отношение на жалбата на гражданския ищец, заключението е да се уважи, като се увеличи размера на присъденото обезщетение присъдено на жалбоподателя Д.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Жалбата на подсъдимия е неоснователна.

С цитираната присъда подсъдимият С е признат за виновен в това, че на 23.12.2000 г., в местността "В. ч.", край гр. П. умишлено е умъртвил М. Д. Х. и за престъпление по чл. 115 НК, на основание чл. 54 НК, му е наложено наказание петнадесет години лишаване от свобода.

Със същата присъда той е признат за виновен и в това, че по същото време и място е държал огнестрелно оръжие - едноцевна ловна пушка "ИЖ - ...", калибър 16 и боеприпаси - 5 броя ловни патрони - 16-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК. На основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на три години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изтърпяване.

С посочената присъда, подсъдимият Л. е осъден да заплати на гражданските ищци Д. и М. Д. по 10 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието до окончателното изплащане на сумите.

Искът предявен от С. Х., чрез нейната майка и законен представител - Л. Г. и отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати разноските направени от частния обвинител Д. Д., в размер на 100 лева.

Разноски по делото, с основание по чл. 189, ал. 3 НПК и държавна такса за уважения размер на гражданските искове, не са присъдени.

По първото възражение на защитата, че "въззивният съд допуска материално и интелектуално изопачаване на обстоятелствата..." настоящият състав го намира неоснователно, поради следното: В конкретния случай, защитата възразява срещу изключването от страна на съда на тези доказателствени източници, които не отговарят на процесуалните изисквания за валидност - протоколи за оглед без подписи на поемни лица, като поддържа, че същите неверни документи са произведени от следователя по делото и за това следва да се носи наказателна отговорност. Това възражение е неоснователно, защото от логиката на защитата следва, че обсъжданите протоколи за оглед следва да се изключат не на едно, а на две основания, което би имало една и съща правна последица свързана с изключването на доказателство от доказателствената съвкупност предмет на анализ от срана на решаващия съд. Отговорността на следователя може да се реализира в друго наказателно или дисциплинарно производство, което е извън компетентността на съда, а в правомощията на прокуратурата и всс. С изключването на компрометираните доказателства се преодолява и евентуалната последица за проверка на съдебния акт по реда на извънредния способ - възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 422, ал. 1, т. 2 НПК.

Възраженията във връзка с достоверността на обсъжданите от въззивния съд свидетелски показания - на М. В. и А. Я., сочат на доводи за необоснованост. Установените от въззивния съд фактически положения са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, пълен и всестранен анализ на обстоятелствата по делото, така както се изисква от чл. 14, ал. 1 НПК. Даден е логичен и законосъобразен отговор на защитата като същевременно са изпълнени и задълженията на втората инстанция да провери изцяло правилността на обжалваната присъда. Така, въззивният съд, не по искане на защитата, а служебно е допуснал до разпит поемните лица - А. М., М. Т., Щ. Т. и И. Д. В резултат на новите обстоятелства, установени от тези свидетели, същият съд правилно е стигнал до извода, че протокола за оглед на труп, извършен в моргата на болницата в П. и протокола за оглед, при който са намерени ръкавиците на св. Я., не са подписани от поемните лица М. и Т. и следва да се изключат от доказателствата подлежащи на обсъждане и анализ.

При приетите за установени фактически положения, който не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, направените изводи, че подсъдимият Л. е стрелял с ловната си пушка и така е лишил от живот пострадалия Х., са законосъобразни. Те се подкрепят от доказателствата по делото - свидетелските показания, заключенията на физико-химическата, балистична, съдебно - медицинска на труп, съдебно - медицинска на веществени доказателства и съдебно-психиатрични и психологически експертизи. Последните са по отношение както на подсъдимия Л., така и на основните свидетели - В. и Я. (разпитани пред съдия още на другия ден след деянието). Вещите лица С. и М. са установили по отношение на св. Я. интелектуална недоразвитост в рамките на леката степен на олигофрения, която не се отразява на способността на този свидетел да възприема фактите по делото и да дава достоверни показания за тях. Първият свидетел е очевидец на деянието, в подкрепа на което е и приетото за установено от инстанционните съдилища обстоятелство - непосредствено след като установил последицата от стрелбата на подсъдимия, той силно уплашен споделил за това със св. Д. В същото време, подсъдимият срещнал своя наемен помощник в стопанството - вторият свидетел, на когото предал пушката за да я укрие. Вечерта, след това подсъдимият склонявал св. Я. да поеме вината по убийството, с мотива, че той ще му помогне да излезе от затвора и ще му построи къща. Това се потвърждава от показанията на св. Кр. Д., пред когото, в момента на задържането на свидетеля от полицейските органи казал, че ако да 5 дни подсъдимият Л. не го "изкара" от ареста, ще каже истината за случилото се.

Установените данни от посочените и други доказателства, изчерпателно изброени на л. 66 от въззивното решение, правилно оценени от втората инстанция и при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК за доказаност на обвинението по несъмнен начин, правилно са мотивирали съдебния състав да приеме, че именно подсъдимият, а не св. Я. е осъществил състава на престъплението по чл. 115 НК.

1. Жалбата на гражданския ищец Д. е основателна.

Първостепенният съд, от една страна е приел, че въпреки развода между родителите на гражданските ищци, те са претърпели болки и страдания от загубата на техния баща, а по отношение на жалбоподателя и това, че е живял заедно с баща си един продължителен период от време, а от друга, че не са установени изключително близки отношения между жертвата на престъплението и неговите деца. Присъденият размер от 10 000 лева, по отношение на жалбоподателя е несправедлив, тъй като при преценката на душевните страдания на поискалия обезщетение, не се изисква доказване на изключително близки отношения с пострадалия от престъпление, а на нормално близки, както житейски се предполага, че са отношенията между родители и деца.

Ето защо, настоящият състав, счита, че с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, размера на присъденото обезщетение на касатора Д. Д., следва да се завиши на 20 000 лева.

По отношение пропуснатото произнасяне от Окръжния съд - Б. за разноските по делото и съответните държавни такси, след връщане на делото в този съд, следва да се произнесе по тези въпроси с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

На основание т. 12, вр. с т. 10 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, прието с ПМС № 167/92 г., изменена с ДВ, бр. 2/1997 г., за увеличения размер на обезщетението от настоящата инстанция, в размер на 10 000 лева дължимата държавна такса е 6% върху сумата на увеличението или същата е в размер на 600 лева.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение