Решение № 1241 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2018 г.

Решение № 1241 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Ахмед, срещу решение № 3992 от 14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4462/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 173/19.03.2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице нелоялна търговска практика Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Райфайзенбанк /България/" ЕАД /Райфайзенбанк/ ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000, представлявано от А. Ангелова и М. Петков, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 173/19.03.2018 г. на председателя на КЗП, с която на Райфайзенбанк е забранено да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, а именно – констатираните действия на търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че производството пред КЗП е започнало по жалба на гражданин, клиент на търговеца във връзка с неизвършен от банката паричен превод към НАП. Във връзка с постъпилия сигнал от страна на КЗП са предприети действия по проверка. След извършената проверка е КЗП е взела решение по отношение на Райфайзенбанк да се наложи забрана за прилагане на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Въз основа на решението на комисията и на основание чл. 68л във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП и на основание решение на КЗП, председателят на КЗП е издал заповед № 173/19.03.2018 г. При така установените факти съдът e приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда от заповедта не може да се разбере в какво точно се изразява нелоялната търговска практика, която е забранена, тъй като изложените факти и изводи са неясни. При тези доводи съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Решението е правилно като краен резултат. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IІІ на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с. з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Следователно, за да се ангажира отговорността на даден търговски субект за нелоялна търговска практика са необходими следните задължителни предпоставки: осъществяване на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП; същата да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и посочената практика да променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца /§ 13, т. 28 ДР на ЗЗП/. "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика /§ 13, т. 25 ДР на ЗЗП/. В случая, осъществената от банката дейност, която се изразява в неизпълнение на нареждане за плащане не може да се приеме за нелоялна търговска практика, доколкото извършеният пропуск е в резултат на допуснато нарушение от страна на служител на банката, а не е в резултат на недобросъвестно поведение от страна на търговеца. От цялостното поведение на търговеца се установява, че в случая не е налице недобросъвестно поведение от страна на банката или професионална некомпетентност. От друга страна в случая не е налице "съществено изменение на икономическото поведение на потребителите", тъй като използваната практика не води до намаляване на способността на потребителя да вземе информирано търговско решение и не е довела до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Следователно извършената от търговеца практика не може да се квалифицира като нелоялна поради липсата на всички елементи от фактическия състава на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Видно от изложеното релевираните от касатора пороци на решението не са налице. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение