Решение № 6104 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2010 г.

Решение № 6104 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Бисеров Киряков от гр. Хасково против Решение № 293/29.06.2010 г., постановено по адм. дело № 226/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 20082/2010/8.02.2010 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково, с която е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление (СПУ)". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател срещу Заповед № 20082/2010/8.02.2010 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление (СПУ)". За да постанови този резултат съдът е приел, че на жалбоподателя за периода след 24.06.2008 г. до 14.05.2009 г. са отнети общо 46 контролни точки, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, а отнемането на контролни точки е релевантният факт, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Хасково е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 157, ал. 4 ЗДвП Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Емил Бисеров Киряков е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г.). Няма спор, че касационният жалбоподател не е изпълнил това свое задължение, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление на МПС". Следва да бъде отбелязано също, че неизпълнението на задължението по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139/2002 г. (за уведомяване на лицето при отнемане на повече от 2/3 от контролните му точки) не засяга правото на защита на жалбоподателя в производството по реда на чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и не съставлява основание за отмяна на оспорената заповед. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,