Решение № 9969 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6409/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Министерство вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Йорданова, против решение 3910 от 07.04.2025г., постановено по адм. дело 87/2025г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменена заповед 365з 10027 от 06.12.2024г. на директора на ОД на МВР Варна, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 203 ал. 1 т. 7 предл. 2, алт. 2 и т. 8 ЗМВР и на чл. 194 ал. 2 т. 4 във връзка с т. 15, 19, 20, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР, считано от връчване на заповедта на С. Н. Д. старши полицай /водач на патрулен автомобил/, в група Патрулно постова дейност, в сектор "Охранителна полиция" към Четвърто РУ Варна. С решението ОД на МВР Варна е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави възражение за неправилност на извода за незаконосъобразност на заповедта, обосновано с извода за липса на безспорна доказаност на вмененото нарушение на наказаното лице. Напротив излага подробни съображения относно това, че може основателно да се предположи, че наказаното лице е извършило вмененото му нарушение, макар и това да не може да бъде безспорно доказано. В тази връзка навежда съображения за това, че оспорената заповед е материално законосъобразна, а изводът на съда в обратен смисъл е неправилен. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът С. Н. Д., чрез процесуалния се представител адв. Димитрова в писмен отговор на касационната жалба, както и лично и чрез процесуалния си представител адв. Гладнишки в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушение във формата и такива на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените. Приел е, че е спазен и срокът по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР. Направил е извода обаче, че заповедта е издадена в противоречие с материално правни норми и при липса на всички предпоставки от фактическия състав за налагане на най тежкото дисциплинарно наказания и в противоречие с целта на закона. Изложил е съображения, че от съвкупността на събраните в хода на производството доказателства административното такова, образуваното досъдебно производство, материалите по които са приобщени към дисциплинарното производство по установения ред, събраните гласни доказателства, не може да бъде направен еднозначен извод че жалбоподателят Д. е използвал служебното си положение на полицейски служител, като е заблудил и поддържал заблуждение у М. С., водач на МПС, че е извършил нарушение на ЗДвП, с което го е подтикнал да даде сумата в размер на 300 лева на младши инспектор К., както и че е станал свидетел на корупционно поведение, което не е докладвал. Приел е, че от събраните по делото доказателства се е установило, че Д. е бил в служебния автомобил, поради което не може да се приеме с категоричност да е чул и станал свидетел на поведение между инспектор К. и С. разговор, нито че е станал свидетел на предаването на сума пари. Посочил е, че от проведения разпит на С., при направената очна ставка и при дадените сведения пред ДРО не се е установило по категоричен начин, че на Д. е станало известно поведението на колегата му, а именно, че е поискал и взел подкуп, като се е позовал и на изготвените в досъдебното производство дактилоскопска и ДНК експертиза, които посочват, че по иззетите от Д. и партньора му мл. Инспектор К. банкноти не са открити дактилоскопски или ДНК следи Д., К. и двамата свидетели С. и Т.. По тези съображения е приел, че не се установява от събраните доказателства безспорно вмененото на Д. нарушение, а именно че му е станало известно извършено пристъпление от колегата му, за което не е докладвал, съответно е обосновал извод и че не е доказано поведение, което да е в нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно предоставените му по закон правомощия, като са спазени изискванията за форма, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Правилен е извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив от събраните в хода на производството доказателства се установява, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, както и при спазване на преклузивния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, тъй като се касае за вменено тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно такова по чл. 203, т. 13 ЗМВР. На следващо място неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта. В случая жалбоподателят пред първата инстанция е вменено нарушение за това, че на 24.08.2023г. около 3,20 3,35ч. на входа на гр. Варна, преди Аспаруховия мост, мл. Инспектор Д. е използвал служебното си положение на полицейски служител, като е заблудил и поддържал у М. С., водач на МПС, спряно за проверка, че е допуснал нарушение по ЗДвП, с което го е подтикнал да даде сума в размер на 300 лева, на мл. Инспектор К.. Посочено е, че с действията си и като е използвал служебното си положение е спомогнал да бъде получена облага от трето лице, която не му се следва. Правилно и в съответствие с всички събрани в хода на проведените производства доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната съвкупност, а не едностранчиво, е приел, че не може да бъде направен извод за това, че Д. е извършил вменените му нарушения. Правилно съдът е приел, че от доказателствата и в частност показанията на свидетелите С. /стр. 11 от административната преписка/, водач на спрения за проверка автомобил и Т., който се е возил в колата не може да се направи извод, че Д. е извършил вменените му действия. Напротив видно от сведението дадено от С. в него е посочено, че е бил спрян със стоп палка, при което единият полицай по младият е отишъл при него и го е приканил с документите да отиде при полицейския автомобил, като след това е отишъл посочва, че е отишъл при по възрастния полицай, с който вече твърди, че е провел разговор за това, че е превишил скоростта и че му е поискан подкуп от 300 лева и е предал парите, като ги е поставил под служебния таблет, поставен на задния капак на полицейския автомобил. В тези показания С. изрично е посочил, че през това време младият полицай, а именно Д., е бил влязъл в колата. Т.е. не се установява по никакъв начин, че Д. е станал свидетел на противоправно поведение, за което е способствал и за което не е докладвал. Същото се потвърждава и от показанията на другия свидетел Т., според който е видял младия полицай, а в самите показания по пълния полицай като сянка през стъклото, като е имало разговор, който не е чувал и тъй като С. му е поискал 200 лева, си направил извод, че полицията иска подкуп. Казва обаче, че не е видял начина на даване на парите, а само е виждал хората. Във всички други показания, включително очната ставка, се посочва, че в момента на евентуалното даване на подкуп и преди това, тъй е бил в полицейския автомобил и не е станал свидетел на искането или на предаването на парите. Поради това е правилен, съответен на събраните доказателства при преценка в тяхната съвкупност, извода на първоинстанционния съд, че не е установено по безспорен начин вмененото на Д. нарушение. Това се потвърждава и в касационната жалба, в която изрично е посочено, че няма как безспорно да бъде доказано нарушението, но може да се направи обосновано предположение. При налагане на дисциплинарни наказания, още повече при налагане на най тежкото дисциплинарно наказание, наличието на обосновано предположение за извършено нарушение не може да е основание за налагането му, напротив законът изисква да е безспорно доказано нарушението. Обоснованото предположение е основание за започване на дисциплинарно производство, но не и за налагане на най тежкото наказание. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на такива, като основателно, следва да бъде уважено в претендирания размер, тъй като са представени доказателства за реално строени такива за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,