Решение № 16469 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2012 г.

Решение № 16469 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ - Варна при ЦУ на НАП, против решение № 436/23.02.2012 г., постановено по адм. дело № 3426/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основание по чл. 209 АПК. Ответникът - "Клас - импорт експорт груп" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Дюлгерова, оспорва касационната жалба. Подробни съображения за неоснователност на същата излага в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил по жалба на "Клас - импорт експорт груп" ЕООД ревизионен акт /РА/ № 03251100084/14.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 547/08.09.2011 г. на ДД "ОУИ" - Варна, с който на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 07.2010 г. в размер на 105 968,24 лв. и лихви в размер на 8208,88 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорващото дружество е доказало по надлежния ред наличието на предпоставките за признаване на вътреобщностни доставки (ВОД) към румънското дружество "METAL KALOYAN GRUP S. R. L." и към унгарския контрагент "KING BUSINESS TRADE KKT", съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Съдът е приел, че доставките са действително осъществени, двете търговски дружества - получатели, са регистрирани субекти за целите на ДДС, съответно в Румъния и в Унгария. Наличието на тези две предпоставки е безспорно установено, направените в тази връзка изводи на съда не са предмет на касационно оспорване. Спорът е формиран относно наличието на третата предпоставка за признаване на ВОД - транспортиране на стоките от територията на РБ до друга страна-членка на ЕС. Съдът е приел, че са налице преки доказателства, предвид наличие на годни документи, установяващи транспортирането на стоките от територията на РБ до територия на друга държава-членка, а именно ЧМР и писмени потвърждения за получаване на стоката; писмени обяснения от превозвача "Глобус 79" ЕООД относно извършените транспортни услуги на "METAL KALOYAN GRUP S. R. L.", Румъния, фактура, издадена от "METAL KALOYAN GRUP S. R. L." във връзка с транспортната услуга, копие на пътни листи, договор за наем на автомобили и др., както и косвени доказателства в този смисъл - РА на превозвача "Глобус 79" ЕООД, според който доставката на транспортна услуга от "Глобус 79" ЕООД на "METAL KALOYAN GRUP S. R. L." е призната от ревизиращия орган за ВОД. По отношение на ВОД с получател "KING BUSINESS TRADE KKT", Унгария, освен ЧМР и писмени потвърждения за получаване на стоката, в хода на административното обжалване е представено удостоверение от данъчните власти на Унгария за подадена VIES декларация от "KING BUSINESS TRADE KKT", с която са декларирани получените от жалбоподателя доставки и ДДС по тях е начислен. Така постановеното решение е правилно - обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 ППЗДДС (в приложимата към м. 07.2010 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Според чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, предвид извършването на транспорта от трето лице - превозвач за сметка на получателя, са необходими транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случая и двата документа са налице. Обосновани са изводите на съда, че приетите писмени доказателства - товарителници /ЧМР/, за всички извършени доставки, са редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Необозначаването в ЧМР на местата, в които са приети стоките, както и имената и качеството на лицата, положили подписите си при получаването, не може да бъде основание за непризнаване на ВОД. Подобни изисквания не се съдържат нито в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (Конвенцията), нито в разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. При положение, че мястото на приемането на стоките съвпада с отбелязания в кл. 3 от товарителницата разтоварен пункт, изричното посочване в кл. 24 на място на приемане е ненужно и не се изисква. Конвенцията не изисква и отбелязването в кл. 24 на имената на лицето, полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, от името на получателя, не ги прави недостоверни, както правилно е приел съда. В чл. 9 от Конвенцията е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници. В случая са налице и допълнителни доказателства, в подкрепа на извършения транспорт, а именно: писмени обяснения от превозвача "Глобус 79" ЕООД относно извършените транспортни услуги на "METAL KALOYAN GRUP S. R. L.", Румъния, фактура, издадена от "METAL KALOYAN GRUP S. R. L." във връзка с транспортната услуга, копие на пътни листи, договор за наем на автомобили и др., РА на превозвача "Глобус 79" ЕООД, според който доставката на транспортна услуга от "Глобус 79" ЕООД на "METAL KALOYAN GRUP S. R. L." е призната от ревизиращия орган за ВОД. По отношение на ВОД с получател "KING BUSINESS TRADE KKT", Унгария, освен ЧМР и писмени потвърждения за получаване на стоката, в хода на административното обжалване е представено удостоверение от данъчните власти на Унгария за подадена VIES декларация от "KING BUSINESS TRADE KKT", с която са декларирани получените от жалбоподателя доставки и ДДС по тях е начислен. Неосъществяването на ВОД не може да бъде обосновано и с информацията, получена след извършена проверка в съответствие с правилата на Регламент /ЕО/1798/2003 г. и обмен с данъчните администрации на Румъния и Унгария. Обстоятелството, че дружествата или техни представляващи не могат да бъде открити от местните данъчни власти и не може бъде потвърдено получаването на стоките, не могат да бъдат приети като доказателства за това, че не е извършен ВОД от българския доставчик. Изводите на приходния орган в обратния смисъл, не кореспондират с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). За доказване на ВОД не е необходимо намиране на получателя или деклариране от негова страна на ВОП. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което както правилно е приел първостепенния съд, означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на друга - държава членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. Следователно ирелевантно за ВОД е дали получателят на доставката е бил намерен от данъчните власти на съответната държава и дали се явява на проверки пред тях. При така установените предпоставки правилно съдът е приел, че декларираните ВОД са доказани и е следвало да бъдат признати. Законът не въвежда като предпоставка за признаване на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. Ето защо, макар и в случая да е установено за доставките, получени от "KING BUSINESS TRADE KKT", Унгария, че е налице последващо деклариране на получените от жалбоподателя доставки, това обстоятелство или по-скоро липсата му по отношение на получатели не се отразява на правото на доставчика за признаване на ВОД. Този извод е меродавен, доколкото няма данни за данъчна измама и пасивно или активно участие на доставчика в такава, каквито данни в случая не се събрани, не са налице и твърдения във връзка с поведението на доставчика или знанието му за такава измама. В този смисъл е практиката на СЕС /по аргумент от решение по дело С-409/07 Телеос, решение по обединени дела С-354/03, С-355/03, С-484/03/. От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД са облагаеми с нулева ставка. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта на присъдените разноски. При този изход на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива в производството пред касационната инстанция. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК