Решение № 13501 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2019 г.

Решение № 13501 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП моли да бъде отменено като неправилно решение № 473/05.03.2019 г. по адм. д. № 2914/2018 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК № 100-0296914/10.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-Пловдив при ЦУ на НАП. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Меаца" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Не е подал отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 100-0296914/10.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – ресторант "Меаца", намиращ се в гр. Кърджали, бул. Христо Ботев, № 96 и забрана на достъпа до обекта за срок от 3 дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В мотивите си съдът е приел, че не е издадена фискална касова бележка за извършена покупка на стойност 5, 56 лв, в който размер е разликата между касова и фактическа наличност. Приел е също, че сервитьорката Манолова, разпитана като свидетел е приела плащането без да връчи на клиента фискална касова бележка, която щяла да издаде по-късно, след като обслужи други клиенти, ако органите по приходите не й били попречили да издаде фискална касова бележка впоследствие. Правилно съдът е приел, че предвид чл. 185, ал. 3 от ЗДДС следва да не се приема плащане преди да е издадена фискална касова бележка, но в противоречие с този си извод приема, че впоследствие щяла да бъде издадена фискална касова бележка за осъществената доставка. В нарушение на чл. 50, ал. 1 от ДОПК съдът е приел, че не са събрани годни доказателства за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, според който протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В приложения по делото протокол за извършена проверка на 1.09.2018 г. е констатирано неиздаване на фискална касова бележка за покупка на стойност 5, 56 лв. Протоколът е подписан без възражения от свидетелката Манолова, поради което фактът на нарушението е установен по делото. При преценка на показанията на св. Манолова съдът следваше да отчете нейната заинтересуваност, предвид чл. 185, ал. 3 от ЗДДС и служебните й отношения с жалбоподателя. Незаконосъобразен е изводът на съда, нарушението не е съществено и поради това не следвало да бъде налагана принудителна административна мярка. По чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект се налага за неспазване на реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, като нормата не позволява на органите по приходите да преценяват тежестта на нарушението, а са длъжни да наложат принудителната административна мярка във всички случаи на неиздаване на фискална касова бележка за извършена доставка на стоки или услуги. Неправилно съдът е приел, че е нарушен принципът на съразмерност като е наложена принудителна административна мярка за срок от 3 дни за допуснатото единично нарушение на чл. 118 от ЗДДС. Определената мярка с продължителност от 3 дни е съответна на извършеното нарушение. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против заповедта. Искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно за 370 лв, които включват 70 лв държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции по 150 лв на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,