Решение № 12047 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2020 г.

Решение № 12047 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез гл. юрк. К. Любенова, против Решение № 295/30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 408/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Ямбол. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и мотивирана, като е съобразена и с обстоятелството, че ответното дружество не спазва правилата, по които се осъществява търговска дейност и оборот. Претендира отмяна на решението, с което е уважена жалбата на дружеството, и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Ветеринарна клиника - Стезивет" ЕООД, представлявано от управителя Л. С., в представен писмен отговор, чрез процесуален представител адв. Т. Цонев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. На 29.05.2020 г. от "Ветеринарна клиника - Стезивет" ЕООД е постъпило искане на основание чл. 628 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроси на тълкуване на европейското право, касаещи приложението на относимите разпоредби от ЗДДС и разпоредбите на чл. 2, пар. 1, б. "а" и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и разпоредбите на чл. 16, чл. 41, чл. 48, пар. 2, чл. 49, пар. 3, чл. 50, чл. 52, пар. 1, 3 и 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Касаторът изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд (АС) - Ямбол е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-512-0129997/01.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Ветеринарна клиника - Стезивет" ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка (ПАМ) - "запечатване на търговски обект" – ветеринарна клиника "Стезивет", находяща се в гр. Елхово, ул. "Александър Стамболийски" № 34, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на визираната процедура, но при несъблюдаване целите на закона, в нарушение на чл. 6 от АПК и при липса на мотиви относно продължителността на срока. Мотивите в тази насока, систематизирани, се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е обосновал извода си, приемайки, че е останала неизяснена причината за издаване на процесната ПАМ, доколкото е извършено плащане с ПОС терминал за сумата 6, 55 лева и се касаело за еднократно неиздаване на фискален бон от фискално устройство. На следващо място административният съд е приел за необосновано дълъг срокът на принудителната административна мярка, предвид описаното нарушение. Съдът е счел за необоснован и изводът на административния орган в мотивите на обсъждания акт за "висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. " Прието е, че издаденият административен акт е немотивиран, тъй като липсата на конкретни съображения, които да обосноват продължителността на наложената мярка, се приравнява на липса на мотиви въобще, поради което актът бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В заключение първоинстанционният съд е приел, че прилагането на ПАМ "запечатване на обект" не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което е довело до незаконосъобразност на оспорената заповед и съставлява основание за отмяната й. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При извършена оперативна проверка на 26.09.2019 г. в 15: 20 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС ветеринарна клиника, находяща се в гр. Елхово, ул. "Ал. Стамболийски" № 34, стопанисвана от "Ветеринарна клиника - Стезивет" ЕООД, е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При проверката е установено, че за извършено плащане чрез ПОС-терминал на стойност 6. 55 лева и издадена от ПОС- терминално устройство разписка № 451063/26.09.2019 г., не е издадена фискална касова бележка. Изложеното било установено от разпечатаната контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от ФУ, която не отразявала издаването на фискален бон за продажба на стройност 6, 55 лева на 26.09.2019 г. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки. От представения като доказателство по делото - Протокол за извършена проверка сер. АА № 0129997 от 26.09.2019 г. също е видно, че при извършената проверка на 26.09.2019 г. в обекта, стопанисван от дружеството, е било констатирано, че в 15: 20 часа на 26.09.2019 г. търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Следва да бъде посочено, че от една страна първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай се касае за еднократно неиздаване на фискален бон от фискално устройство, което безспорно е нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, както и че не са установени други нарушения, освен посоченото, а от друга е приел, че обсъдените факти и обстоятелства не обосновават извод за нарушение, свързано с ощетяване на фиска. Настоящата касационна инстанция счита, че при така установената фактическа обстановка, правните изводи на АС - Ямбол за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ са неправилни. Съдът неправилно е приел, че извършеното по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС нарушение не е безспорно доказано. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая продажбата е извършена, цената е заплатена чрез ПОС - терминал, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя, поради което в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 дни. В тази връзка основателен е доводът на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Неправилно АС - Ямбол е приел, че в конкретния случай заповедта за налагане на ПАМ е издадена при несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Наред с изложеното, съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В случая искането тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз не е необходимо за правилното решаване на делото. Първите три въпроса, поставени в искането касаят предварително изпълнение на наложена ПАМ, което не е предмет на настоящото дело. Останалите въпроси, поставени в искането, не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното записване. Законодателството на Р България в областта на налагане на ПАМ по ЗДДС е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. ЗДДС съответства на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност. Исканото тълкуване не би довело до друго разрешение на правния спор. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК, решаващият съд намира, че посочените от ответника по касация разпоредби от правото на ЕС не пораждат съмнение и не обуславят необходимост за тълкуване, с оглед регламентацията във вътрешното законодателство. С оглед предметът на спора, приложимите разпоредби са ясни и небудещи съмнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Ветеринарна клиника – Стезивет" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-512-0129997/01.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответника по касация "Ветеринарна клиника - Стезивет" ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП – гр. София разноски за държавна такса от 70, 00 лева и за юрисконсулт за всяка инстанция по 100, 00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо за двете инстанции разноски в размер на 270, 00 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,