Решение № 6704 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Сдружение "Кауза -Дългач", ЕИК176958138, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Игнатов, против Решение 351/26.02.2025 г. на Административен съд Търговище, постановено по административно дело 518/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG05М9ОР001-2.010-0133/13/12.08.2024 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика (МТСП). С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна оспореното решение и алтернативно връщане на делото на друг съдебен състав. Ответникът по касационната жалба - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 в МТСП оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си експерт юрист Д. Динев по съображения, изложени в писмен отговор и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Търговище е АУПДВ BG05М9ОР001-2.010-0133/13/12.08.2024 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 в МТСП. Със същия на основание чл. 166, ал. 2, изр. последно и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК във вр. с чл. 62 от Закона за публичните финанси във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 и чл. 35, ал. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. във вр. с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ е установено на Сдружение "Кауза -Дългач" публично държавно вземане в размер на 18 338.64 лв. с дължимата лихва до окончателното им изплащане. Административният съд отхвърля жалбата на сдружението против оспорения АУПДВ. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е валиден, издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК, и на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от същия кодекс. Обосновава извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми. Отхвърля като неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. АУПДВ е издаден във връзка с влязло в сила Решение BG05М9ОР001-2.010-0133/7/15.12.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 в МТСП. С това решение е: 1. установена нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с §70 и §71, ал. 2 ЗИДЗУСЕСИФ, изразяваща се в нарушение на принципа на добро финансово управление; 2. на основание чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС 57/2017 г., е определена финансова корекция в размер на 100 спрямо засегнатите от нарушението разходи по бюджетен ред 4.1. на обща стойност 18 338.64 лв.; 3. на основание чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ е отменена предоставена БФП за сумата 18 338.64 лв.; 4. на основание чл. 75, ал. 1, изр. второ във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция в размер на 18 338.64 лв. чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера и на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. бенефициерът е задължен да възстанови на Управляващия орган платените в повече средства в 14 дневен срок от получаване на решението. Безспорно финансовата корекция е определена по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, в съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което е влязло в сила. Същата не е извършена чрез доброволно плащане. На основание чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Според чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. бенефициентът възстановява предоставената финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Съгласно ал. 3 на чл. 35 в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. (Чл. 166, ал. 2 ДОПК препраща към реда, регламентиран в АПК, доколкото специалният закон не съдържа такава правна уредба). Чл. 62 от Закона за публичните финанси задължава органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти. Установените факти и коментираната нормативна уредба сочат, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, посочен в чл. 62 от Закона за публичните финанси, при спазване на административнопроизводстввените правила и на изискването за форма по чл. 59 АПК, както правилно приема първостепенният съд. Доказани са и материалноправните предпоставки на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. за издаването му. Правилно съдът е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Същата на основание чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95 е прекъсната с издаването на акта за финансова корекция. Същият представлява действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. След прекъсването започва да тече нова давност, която към датата на АУПДВ не е изтекла. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за това, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е отделил спорното от безспорното. Спорните въпроси се установяват от обстоятелствената част на жалбата и те правилно са определени от съда, видно от изложените в неговото решение мотиви. По тези съображения касационният състав приема, че решението на Административен съд Търговище е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3, изречение първо във вр. с чл. 228 АПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, така както е поискано.