Решение № 15637 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2009 г.

Решение № 15637 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил срещу решение № 137 от 8.05.2009 г. по адм. д. № 131/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Любомир Димитров Котев от гр. Бобовдол, Кюстендилска област моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 137 от 8.05.2009 г. по адм. д. № 131/2009 г., Административен съд гр. Кюстендил е отменил Решение № РД-12-6 от 26.01.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане № 6008172943 от 18.11.2008 г. на ръководител "пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил, и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е приел за установено, че длъжността "подземен минен спасител", изпълнявана от Котев, е трудова функция, осъществявана под земята и е с място в списъчния състав на предприятието до ръководител на участък. Направен е окончателния извод, че осигурителния стаж на минните спасители до ръководител на минно-спасителна служба се превръща при условията на нормата на чл. 104, ал. 3 КСО, която разпоредба е неправилно приложена от административния орган. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил как трябва да се преобразува осигурителния стаж на Любомир Димитров Котев от гр. Бобовдол като минен спасител. От неоспорената съдебно-техническа експертиза се установява, че характерът на работата и изпълнението на служебните задължения изискват подземният минен спасител ежедневно да се труди под земята. Длъжността е работническа и по щат е до ръководител участък в подземните участъци на мини "Бобов дол" АД. Разпоредбата на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, попр. ДВ, бр. 76 от 2006 г., е категорична. Осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон, се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Съгласно текста на тази разпоредба една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Следователно основният спорен въпрос има категорична и недвусмислена законова регламентация, която не поражда потребност от допълнително тълкуване. Цитираните разпоредби на КСО са били правилно приложени от Административен съд гр. Кюстендил, поради което оплакванията за нарушение на материалния закон са неоснователни. В касационната жалба не са наведени никакви конкретни доводи относно оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развити са съображения единствено за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваният съдебен акт се оставя в сила. По делото липсват доказателства за направени пред настоящата инстанция разноски от ответника по касация, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,