Решение № 10026 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1157/2020 г.

ВАСОсмо отделение05.10.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5817 от 08.10.2019 г. по адм. дело 4980/2018 г. по описа на Административен съд София-град.ОСЪЖДА М. Михайлов, [ЕГН], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП сумата от 3 807 лв. /три хиляди осемстотин и седем лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Михайлов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Кючуков, против Решение 5817 от 08.10.2019 г. по адм. дело 4980/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт Р-22221516009394-091-001/26.09.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1985/18.12.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на М. Михайлов е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на ТЕМ ГРУП ЕООД за задължения на дружеството установени с ревизионен акт за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.12.2010 г. до 30.09.2013 г. общо в размер на 82 533,59 лв. и лихви в размер на 45 260,63 лв. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон, по смисъла на по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е достигнал до погрешни фактически и правни констатации, като твърденията на приходните органи не са подкрепени с доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тодорова, в съдебно заседания изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следните съображения: Предмет на разглеждане пред Административен съд София-град е бил Р-22221516009394-091-001/26.09.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на М. Михайлов е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на ТЕМ ГРУП ЕООД за задължения на дружеството, установени с ревизионен акт, за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.12.2010 г. до 30.09.2013 г. общо в размер на 82 533,59 лв. и лихви в размер на 45 260,63 лв. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на М. Михайлов срещу издадения му ревизионен акт, в потвърдената от решаващия административен орган част. За да постанови този резултат първоинстанционният административен съд е отнесъл установените факти към състава на приложената от приходните органи разпоредба на чл. 19, ал. 1 ДОПК и като е съобразил събраните доказателства, съдът е приел, че в случая са налице изискуемите от нормата кумулативни предпоставки за законосъобразно ангажиране на отговорността на задълженото лице като управител на ТЕМ ГРУП ЕООД в периодите от 01.12.2010 г. до 30.09.2013 г., за задълженията за данък върху добавената стойност, установени на същото дружеството с РА 2218-1403000-091-01 от 22.01.2015 г., необжалван и влязъл в сила. Съдът е приел, че субектът на отговорността правилно е преценен от страна на ревизиращите органи. Приел е, че като управител на задълженото дружество М. Михайлов е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в която вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди, като установената разлика между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията съдът е приел за укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, като е споделил мотивите на ревизиращите в тази насока. Съдът е приел, че от субективна страна, съобразно качеството си на управител и на собственик на капитала, е съзнавал смисъла и значението на действията по подаване на СД, като за този извод се е позовал и на трайната съдебна практика на ВАС. Допълнително съдът е посочил и установеното в ревизията на дружеството, че същото не разполага с фактурите, които е отразило в дневниците за покупки, както и че по данни на сочените доставчици, същите не са издавали такива фактури, а доставките не са били действително осъществени, обстоятелство, което според съда, управителят несъмнено е знаел. С оглед посоченото, съдът е приел, че е със собствените си действия управителят е съзнавал и целял укриването на данъчни задължения чрез укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите. Съдът е приел наличие и на причинната връзка между укритите от управителя данни и невъзможността органите по приходите да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, изразяваща се във формиране на задължения по ЗДДС, които дружеството не може да плати поради липса на имущество. В заключение съдът е приел, че законосъобразно е установена отговорност на ревизираното лице в качеството му на управител на ТЕМ ГРУП ЕООД, за данък върху добавената стойност за отделните данъчни периоди от м. 12.2010 г. до м. 09.2013 г., ведно със съответните лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК, се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които се поддържат в тяхната цялост. Не се споделят доводите на касатора за незаконосъобразност на РА поради липса на конкретизация на реда, по който се ангажира отговорността му. Действително, ревизиращите органи се позовават единствено на чл. 19 ДОПК, без да посочат коя от двете хипотези намира приложение в случая. Независимо от този пропуск, касационната инстанция намира за неоснователно твърдението за ограничаване правото на защита на ревизираното лице, доколкото в РД и РА са изложени достатъчно конкретни факти и обстоятелства, сочещи предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството по издадения му РА е обоснована с провежданото изпълнително производство и конкретно липсата на наложени обезпечителни мерки, поради доказаната липса на имущество на дружеството, а не с извършване на разпоредителни сделки по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК, както неправилно върпиема касатора. От изложеното следва, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, за липса на допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочване на конкретна хипотеза на чл. 19 ДОПК. Относно твърденията, че е недопустимо констатациите на приходните органи да се основават на издаден на ТЕМ ГРУП ЕООД ревизионен акт, следва да бъде посочено, че отговорността на управителя по реда на чл. 19 ДОПК е особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци и за осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК и се ангажира именно във връзка с установени с влязъл в сила РА задължения на дружествата, които лицата управляват. Фактическите констатации и правните изводи в съответния РА се приемат за установени и не подлежат на преразглеждане в производството по чл. 19 ДОПК. Влезлият в сила ревизионен акт се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията. Още повече, че в настоящия случай ТЕМ ГРУП ЕООД не се е възползвало от законовата възможност да обжалва издадения му РА. По същество на спора касационната инстанция споделя заключението на административния съд, че са изпълнени всички предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя за задълженията на управляваното от него дружество в съответния период. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Съдът правилно е тълкувал приложимия закон и е посочил изчерпателно всички елементи на фактическия състав, кумулативно изискуеми за възникване на отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3/причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, 4/ невъзможност за събиране на публични вземания данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. В конкретния случай безспорно са налице качеството на субекта на отговорността, към момента, към който са установени публичните задължения на ТЕМ ГРУП ЕООД. Не е спорно и е установено по делото, че ревизираното лице е било управител на ТЕМ ГРУП ЕООД в периода 01.01.2010 г. до 26.11.2013 г., за които данъчни периоди с влязъл в сила РА 2218-1403000-091-01 от 22.01.2015 г. за дружеството са установени данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит по доставки, които приходните органи са приели за нереални поради липса на данъчно събитие и оттам неправомерно начисляване на данъка /ДДС/. Нормативно установените задължения в ЗСч и ЗДДС изискват извършените от дружеството продажби и получените доставки да бъдат вярно отразени и декларирани, съответно с действително осъщественото. Подаването на неверни данни в справки-декларации по ЗДДС, в отчетни регистри съставлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Субект на укриването е управителят на дружеството, който съгласно чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица. В настоящия случай е установено, че управителят е подписал декларации, в които са отразени доставки от трети лица доставчици, без същите да са реално осъществени. Тези действия правилно се разглеждат от съда и приходните органи като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДПОК, както беше посочено и по-горе. Разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията, съставлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Отговорността за укриването е за лицето, което съобразно качеството си на управител и на едноличен собственик на капитала, е съзнавало или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по деклариране на неверни данни. Съответно с установените факти правилно съдът е приел, че със своето поведение управителят е формирал задължения към бюджета, декларирайки и ползвайки данъчно предимство за доставки, които не са осъществени. За последното обстоятелство, както правилно приема и съдът в обжалваното решение, управителят не може да няма знание, доколкото доставчиците декларират, че не са извършвали твърдените доставки. Последователно с изложеното от доставчиците е и фактът, че дружеството не разполага с фактурите за доставки, което е задължително условие по чл. по чл. 71, т. 1 ЗДДС, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Същевременно управителят е подписал отчетните регистри, подадени към данъчната администрация с включени в тях неосъществени доставки. Посоченото е достатъчно да обоснове субективната страна на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Законът изисква причинна връзка между укритите от управителя данни и невъзможността органите по приходите да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, като тази невъзможност следва да е възникнала от действията на управителя. Настоящият състав споделя намира, че в случая причинната връзка се състои в намаляване на резултатите за отделните периоди, чрез неправилно деклариране на доставките по ЗДДС, с което е осуетено внасянето своевременно на ДДС когато дружеството е имало налични средства за покриване на публичните си задължения. Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд в същия смисъл. Както правилно сочи и съдът, предвид възложените на управителя задължения по Търговския закон, знанието му за икономическото състояние на юридическото лице, се презюмира от закона. Правилно съдът е приел, че действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства са довели до невъзможност за своевременно определяне на текущите задължения на юридическото лице и събирането им от страна на приходната администрация във всеки конкретно дължим период. Към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на управителя дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. По образуваното срещу дружеството изпълнително дело плащане не е постъпило, а публичните задължения не могат да бъдат събрани от дружеството поради липса на имущество. Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Относно задължението за лихви в размер на 45 260,63 лв., следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и да бъде прието, че отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. С оглед изложеното правилно с РА е ангажирана отговорността на М. Михайлов в качеството му на управител на ТЕМ ГРУП ЕООД за задължения на дружеството установени с ревизионен акт за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.12.2010 г. до 30.09.2013 г. общо в размер на 82 533,59 лв. и лихви в размер на 45 260,63 лв. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: с оглед изхода на спора, на касатора разноски не се дължат. Такива следва да бъдат присъдени с оглед своевременно заявеното искане. По изложените съображения Върховен административен съд, Осмо отделение