Решение № 13581 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2011 г.

Решение № 13581 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Калин Иванов Иванов от гр. София срещу решение № 6326/09.05.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 9951/2009 г. по описа на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Иванов против Заповед № 4307/05.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи по чл. 245, ал. 1, т. 7, буква "б" от Закона за МВР. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Не била спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, към която препращала разпоредбата на чл. 244/ЗМВР. Изготвената най-ниска оценка не била реална, а тенденциозна. Същата не била съобразена с всички изисквания на длъжностната характеристика на заеманата от Калин Иванов длъжност. По тези и други, подробно развити в писмено становище съображения, касаторът моли обжалваното съдебно решение на ВАС да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Калин Иванов от гр. София против Заповед № 4307/05.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "началник група" в 08 районно управление на МВР към СДВР, категория В на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква "б" от ЗМВР - при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най-ниска обща оценка на изпълнението на длъжността. Въз основа на събраните доказателства по делото е установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят Калин Иванов е началник група към сектор "Криминална полиция" при 08 районно управление на МВР при СДВР. Със справка от 14.03.2009 г. относно служебната дейност на същия, изготвена от началника сектор "Криминална полиция", е инициирано производство по извършване оценка на изпълнение на заеманата от Калин Иванов длъжност. Критериите за оценяване се съдържат в "Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР", утвърдена със заповед на министъра на вътрешните работи № 6023/10.10.2006 г. Със своя заповед от 14.04.2009 г. и на основание чл. 266, ал. 3 от ППЗМВР е определена комисия от трима служители в системата на МВР, натоварени със задачата да изготвят оценка на изпълнение на длъжността от страна на жалбоподателя Иванов. Комисията е извършила оценяването, с което е натоварена, за което е изготвила карта за оценка, съдържаща резултатите от оценяването по всички критерии като крайната оценка е 5, т. Така изготвената оценка е съобщена на Калин Иванов, който, в дадения му съгласно утвърдената методика срок за възражения, е депозирал своя докладна от 07.04.2009 г., в която е заявил, че не желае да подава възражения по изготвената оценка. Съгласно разпоредбата на чл. 16 във вр. с чл. 6 от утвърдената Методика за оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители в МВР при получена крайна оценка от 6 и по-малко точки е налице "най-ниска оценка за изпълнение на длъжността" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР. Въз основа на така изготвената оценка и след предложение от началник сектор "Човешки ресурси" е издадена обжалваната заповед, с която министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 7 от ЗМВР . Въз основа на горните факти ВАС, състав на трето отделение, е приел, че заповедта е правилна като постановена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалните разпоредби. ВАС е приел за неоснователно основното твърдение на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради постановяването й в противоречие с разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. Съдът е приел, че, доколкото жалбоподателят е държавен служител в структура на МВР, приложим с оглед основанията за прекратяване на служебните му правоотношения е специалният ЗМВР, а не КТ, който, отделно от това, се прилага за прекратяване на трудови, а не на служебни правоотношения. ВАС е приел, че при издаване на заповедта са спазени всички материалноправни изисквания за това - налице е най-ниска оценка за изпълнение на длъжността по смисъла на утвърдената в рамките на МВР Методика, поради което правилно административният орган е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР. На база установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС споделя изцяло правните изводи на тричленния състав на ВАС. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база правилен и обоснован е изводът на ВАС за постановяване на административния акт в съответствие с действалите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на заповедта са налице материалноправните основания за прекратяване на служебните правоотношения с жалбоподателя, визирани в чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР. Неоснователни се явяват развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че обжалваният административен акт противоречал на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ППЗМВР, тъй като изготвената най-ниска оценка не била съобразена с утвърдената методика - от една страна, а от друга - при изготвянето й не били взети предвид всички изисквания за длъжността по утвърдената длъжностна характеристика, като по шест пункта от длъжностната характеристика не била изготвена оценка. Видно от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, картата за изготвена оценка за изпълнение на длъжността съдържа оценки по всички критерии и позиции, предвидени в утвърдената Методика за оценяване като крайната оценка за изпълнение длъжността на жалбоподателя възлиза на 5 точки - основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР. Отделно от това жалбоподателят е имал възможност да възрази срещу изготвената оценка, доколкото картата за оценка му е съобщена по реда на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР. Със свое възражение от 07.05.2009 г. Иванов е заявил, че е запознат с оценката, но не желае да дава писмени възражения. С оглед горното обстоятелство оспорването на резултатите от оценката в касационното производство се явява ненавременно. Неоснователни са и развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. По делото пред ВАС е представено експертно решение на ТЕЛК от 23.05.2007 г., от което е видно, че жалбоподателят страда от злокачествено онкологично заболяване. Въпреки това постановеното съдебно решение е правилно, тъй като правилно съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед административният орган не е следвало да прилага разпоредбата на чл. 333 от КТ и не е следвало да изиска разрешение от инспекцията по труда преди прекратяване служебното правоотношение с жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 333 от КТ касае трудови, а не служебни правоотношения. Отделно от това приложим в случая е специалният ЗМВР, който препраща към ЗДСл, а не към КТ. Нито ЗМВР, нито общия в случая ЗДСл предвиждат закрила за държавните служители при прекратяване на служебните им правоотношения, подобна на тази, предвидена за лицата по трудови правоотношения в общата хипотеза на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Неоснователно е позоваването на чл. 244 от ЗМВР. Видно от систематичното място на този законов текст, препращането към гражданския закон /евентуално - към КТ/ е само по отношение на имуществената отговорност, но не и в случаите на прекратяване на служебни правоотношения с полицейски служители. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав