Решение № 7623 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2017 г.

Решение № 7623 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. от [населено място], чрез адв. К. Д., срещу Решение № 270 от 25.10.2017 г., постановено по адм. дело № 140/2017 г. от Административен съд С. З.. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна – Община Казанлък, представлявана от кмета, чрез пълномощника си, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, иск на В. В. срещу Община Казанлък, с който се претендира присъждане на обезщетение, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за претърпени от нея имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 290 лв., настъпили от прогласеното за нищожно, с влязло в сила на 24.03.2017 г. Решение № 10 от 31.01.2017 г. постановено по адм. дело № 541/2015 г. от АС – С. З., уведомително писмо от "Домашен социален патронаж", с което й е отказано включване в списъка на Обществена трапезария за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г., тъй като не отговаря на целевите групи, определени от кмета на общината и ищцата е осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице всички, изискуеми от материалноправната норма, елементи от фактическия състав, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на общината. Налице е прогласен за нищожен акт, постановен от длъжностни лица при община Казанлък, в резултат на административната им дейност, но не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между този акт и понесените от ищцата имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 290 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, изводите на съда са направени в противоречие с материалния закон. Решението ще следва да се отмени, а спорът – да се реши по същество. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата/общината следва да се докаже наличието на комулативно изискуемите от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ елементи от фактическия състав, а именно: 1. Отменен, като незаконосъобразен акт, действие или бездействие; 2. На административен орган или негови длъжностни лица. 3. Постановен при упражняване на административна дейност; 4. Вреда – имуществена и/или неимуществена; 5. Пряка и непосредствена причинна връзка между претърпяната вреда и отменения акт, бездействие или бездействие. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите в процеса доказателства и доказателствени средства следва да установи наличието на посочените елементи. Безспорно е доказано наличието на първата от комулативно изискуемите предпоставки, на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за реализиране на отговорността на държавата, а именно прогласен за нищожен, по съответния ред, с влязло в сила на 24.03.2017 г. съдебно решение № 10 от 31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 541/2015 г. от АС – С. З., акт. Няма спор също, че нищожният акт е постановен при упражняване на административна дейност, възложена на нарочно създадена, от Кмета на Община Казанлък, със заповед № 1809 от 29.09.2015 г., комисия с постоянен характер, съставена от служители на същата община със задача да определят и посочат в списък 40 бенефициенти на социалната услуга "Обществена трапезария", финансирана от Фонд "Социална закрила" /ФС3 към Министерството на труда и социалната политика измежду точно определени, със заповедта, "целеви групи", а именно: - лица, получаващи ниски пенсии, - скитащи и бездомни лица и лица с увреждания над 71 % ТЕЛК. От приложените по делото доказателства – договор № РД-04-295 от 14.09.2015 г., сключен между Община Казанлък и Фонд "Социална закрила" /ФС3 със седалище гр. С. и договор № РД-04-496 от 16.12.2015 г., сключен между същите страни е видно, че Община Казанлък е била финансирана по посочените договори, в периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. - общо 147 работни дни /64 дни по първия и 83 по втория/, като е договорено за изхранването на 40 бенефициенти да бъдат предоставени ежедневно супа, основно ястие и хляб, на стойност 2.00 лв. на ден, а при реализирани икономии - и десерт. Не е спорно също, че с влезлия в сила съдебен акт, посочен по-горе, е прогласена нищожността на акта на назначената нарочна комисия, с койот заявеното от ищцата желание да бъде включена в списъка немотивирано не е било удовлетворено. Във връзка с указаната й доказателствена тежест, г-жа Въткова е представила по делото писмени доказателства, от които се установява, че: 1. С Решение № 48 от 04.06.2015 г. на ТД на НАП – С. З., на осн. чл. 117, ал. 3 и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 70, ал. 7 КСО, й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.01.2015 г. в минимален размер от 154. 50 лв.; 2. Със същото решение, на осн. чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, е спряна личната й пенсия за инвалидност поради заболяване /л. 10/; 3. Ищцата е разведена и няма деца, съгласно Удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 920 от 27.06.2011 г. /л. 11/; 4. Към 08.09.2016 г. не притежава МПС, както и друго движимо и недвижимо имущество, за което по делото са представени удостоверения от Община Казанлък, Дирекция "МП"; 5. Страда от [диагноза], [диагноза], видно от амбулаторния лист на л. 13 от делото. Ищцата е обосновала исковата си претенция пред съда – да бъде обезщетена за нанесените й от нищожния акт имуществени вреди със "... сумата, предназначена за всеки бенефициент на предоставяната социална услуга за времето, през което е финансирана дейността на обществената трапезария", а именно от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г., общо 145 работни дни с ниските си доходи. Като не е била включена в "списъка" тя е претърпяла вреда, представляваща разходите за храна, които е следвало, но не са й били осигурени, в общ размер на 290 лв. /145 р. дни х 2. 00 лв. на ден/ за целия исков период. При така изложените факти и на базата на събраните доказателства, настоящата инстанция счита извода на решаващия съд, за отсъствие на пряка и непосредствена причинна връзка между претърпяната имуществена вреда и прогласения за нищожен акт на длъжностни лица на ответника, за необоснован и незаконосъобразен. Наличието на пряка и непосредствена причинна връзка следва да се преценява от съда за всеки конкретен случай. "Преки", по смисъла на приложимата норма на ЗОДОВ, са тези вреди, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а "непосредствени" са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл неполучаването на безплатна храна, т. е. невключването в списъка на общината за получаване на такава, влече закономерно, т. е. като пряка и непосредствена последица, необходимостта лицето с минимален доход от 154. 50 лв. на месец освен разходите за наем, отопление и лекарства, да прави такива и за храна, ежедневно. Включването в списъка и ползването на социалната услуга би осигурило на същото това лице топла храна за обяд и би му спестило разходите за това, които при посочения размер месечен доход и необходимите на конкретното лице, за зимния период, разходи се явяват непосилни според нормалната човешка логика. Осигуряването на социалната услуга, макар и еднократно и само за един определен период би помогнало на ищцата да се справи с финансовата тежест за този период. Предвид горното, изводът е, че с нищожния си акт ответника пряко и непосредствено е засегнал права и интереси на ищцата и тя е понесла имуществена вреда именно във връзка с този прогласен за нищожен акт на длъжностни лица на ответника. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка, с което фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е реализиран. Искът е основателен и доказан и е следвало да бъде уважен изцяло. Неправилно е решението и в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение