Решение № 10949 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2016 г.

Решение № 10949 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДИ ЕНД ПИ ИНВЕСТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя П. Д., срещу решение № 323 от 15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2586/2015 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената от дружеството заповед. Ответникът - кметът на район "Централен" при община П., в писмен отговор чрез юрк. С. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, а по същество - за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, въпреки че не е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, тъй като в решението неправилно е посочено, че то е окончателно на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ (редакция - ДВ, бр. 87/2010 г.). Обжалваемостта на съдебния акт се определя от закона. Към датата на постановяване на решението от първоинстанционния съд процесуалната норма на чл. 215, ал. 7 ЗУТ е изменена (ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) и не предвижда окончателност на съдебния акт, постановен по жалба срещу индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 57а ЗУТ за премахване на преместваем обект. Проверката дали решението подлежи на обжалване се извършва при подадена от страната жалба срещу него, като при неправилно указание по чл. 172а, ал. 1, т. 8 АПК за необжалваемост на съдебния акт, допълнително поправено в случая по реда на чл. 175 АПК, касационната жалба следва да се приеме за подадена в срок. Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу неблагоприятно за нея решение, поради което касационният състав намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П., в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отхвърлил жалбата на "ДИ ЕНД ПИ ИНВЕСТ" ЕООД срещу заповед № РД-15-487 от 6.07.2015 г. на кмета на район "Централен" при община П., с която на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на О. П. е наредено премахването на преместваемо съоръжение - павилион, разположен на тротоара - общински терен, на бул. "Ц. Б. III Обединител" - ъгъла с ул. "К. Р.", оборудван за продажба на бърза закуска. За да постанови този резултат, съдът приел, че преместваемият обект е без разрешение за поставяне, поради което подлежи на премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ и оспорената заповед е законосъобразна. Решението е правилно. По делото няма спор, че издаденото разрешение № ОБ-000831-2/1.07.2009 г. за ползване на терен общинска собственост за търговска дейност чрез поставяне на преместваемо съоръжение е с изтекъл срок. Разрешението има сила от 1.07.2009 г. до приемане на нова схема за преместваемите обекти, но не по-късно от 30.06.2010 г. Установено е, че към датата на издаване на оспорената заповед няма одобрена нова схема и няма ново разрешение за поставяне. Предвид установените по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон административният съд е приел, че преместваемият обект е без разрешение за поставяне, като без правно значение е обстоятелството, че за предходен период същият е имал разрешение. Изтичането на срока за поставяне на преместваемия обект е равнозначно на липса на такова. С оглед клаузата по т. 10 от разрешение № ОБ-000831-2/1.07.2009 г., действието му се счита прекратено след 30.06.2010 г., предвид което заплащането на такса за търговска дейност след тази дата е правно ирелевантно. Отношенията между жалбоподателя и община П. в тази връзка и по повод извършения текущ ремонт на обекта са с гражданскоправен характер и не се отразяват на законосъобразността на оспорената заповед. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. При този изход на делото и при своевременно заявено искане от процесуалния представител на ответника, на район "Централен" при община П. се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 600 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,