Решение № 12402 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2010 г.

Решение № 12402 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ против решение № 6444 от 17.05.2010 г. по адм. д. № 4919/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменен мълчалив отказ по жалба вх. № Ж-4/20.01.2009, подадена от Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев, тримата от гр. Ботевград и последвалото го решение № 4/15.04.2009 г. на КЗЛД и преписката е върната на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне по същество по жалбата на посочените три лица съобразно указанията в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е нищожно, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК, и се иска неговата отмяна. Постъпила е и частна жалба от Комисията за защита на личните данни против определение № 10516 от 30.08.2010 г., постановено по същото дело, с което е допълнено постановеното съдебно решение в частта за разноските и са присъдени такива в полза на оспорващите Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев в размер на 810 лева, с искане за неговата отмяна поради прекомерност на заплатеното от тези страни възнаграждение за адвокат с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответниците по касационна жалба - Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев не се явяват, чрез процесуалния си представител адвокат Цолов оспорват двете жалби по съображения, изложени в писмени възражения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна предвид следното: Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ вр. чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс по жалба, подадена от Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев, тримата от гр. Ботевград, срещу мълчалив отказ на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ да се произнесе по тяхна жалба вх. № Ж-4/20.01.2009 г., като към това дело, с определение № 12931/03.11.2009 г. на ВАС, V отделение по адм. дело № 8796/2009 г., е присъединено за съвместно разглеждане и решаване производството по жалбата на тримата оспорващи срещу последвалото мълчаливия отказ на КЗЛД решение № 4/15.04.2009 г. на КЗЛД. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение Комисията за защита на личните данни прекратила производството, образувано по жалба вх. Ж-4/20.01.2009 г. на Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев против Министерство на вътрешните работи, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на правосъдието, община Ботевград и Столична община, район "Триадица" с искане да преустановят неправомерната обработка на личните им данни, като заличат погрешните отразявания в съответните регистри на населението и издадени въз основа на тях документи. КЗЛД приела, че жалбата е просрочена, като подадена след изтичане на преклузивния едногодишния срок от узнаване на нарушението и на преклузивния петгодишен срок от извършване на нарушението, предвидени в чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, в редакцията й след изменението (ДВ, бр. 91/2006 г.) Тричленен състав на ВАС, III отделение отменил решението на Комисията за защита на личните данни, като приел, че незаконосъобразно административният орган е прекратил образуваното пред него производство. За да постанови този правен резултат съдът съобразил процесуалноправната норма на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД, предвиждаща възможност за всяко физическо лице при нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни да има право да сезира КЗЛД в едногодишен срок от узнаване на нарушението, и не по-късно от пет години от извършването му, като приел, че жалбата на Кръстеви е подадена в рамките на законоустановените два срока. Върховният административен съд извел извод за допуснати нарушения на материалния закон при издаване на оспорения акт предвид неправилно приет от КЗЛД извод за изтекли срокове по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. Обосновал този извод с приложените в административната преписка документи, установяващи нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗЗЛД, видно от приложените в преписката справки за лица - български граждани в АИС "БДС", че и към месец февруари 2008 г. те отразяват неточно личните данни на лицата с идентични имена- първият жалбоподател е с отразено месторождение в гр. Ботевград и в гр. Златица, а като родители на лицето, с идентични с неговите три имена и постоянен адрес в гр. София са посочени другите двама жалбоподатели, независимо от наличието на официални данни, че Светослав Кръстев от гр. София е с неизвестни родители и няма съставен акт за раждане. Обсъдил и писмото, изпратено от главния директор на ТЗ "ГРАО" при МРРБ, установяващо, че третото лице, посочено в жалбата до КЗЛД няма съставен акт за раждане, в НБД "Население" е с отразено месторождение гр. Златица през 1979 г., с неизвестни родители и постоянен адрес в гр. София и е отглеждано в домове за деца и юноши, като грешен ЕГН е отразен в съставените му ЛРК и лична карта въз основа на акт за раждане № 515/21.10.1976 г., съставен при раждането на първия жалбоподател по делото, с първоначални три имена Светослав Стефанов Стефанов, и с променено със съдебно решение от 1993 г. на Районен съд - Ботевград фамилно име, и че при смяна на документа му за самоличност през 2000 г. в преписката било приложено удостоверение за верен ЕГН, издадено от ТЗ "ГРАО" - София, в което като верен е отразен ЕГН на първия жалбоподател. Така обосновал извод, че към момента на подаване на жалбата до КЗЛД сроковете по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД - този от узнаване на нарушението и този от неговото извършване, не са били изтекли към момента на депозирането й. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за нищожност на решението на тричленния състав на съда в частта на произнасяне срещу мълчалив отказ на комисията, тъй като то е постановено от нормативно определен състав на компетентен по място, материя и степен съд за въведения предмет на съдебна проверка. Изложените съображения са такива за недопустимост на съдебното решение, но по делото липсват доказателства за наличие на някое от основанията по чл. 159 от АПК, които биха обусловили такъв извод. Решението е правилно. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, предвид наличието на данни за допуснати грешни отразявания в автоматизираните информационни фондове на ЕСГРАО, поддържани от ГД "ГРАО", и липсата на информация за предприети действия по отстраняването им, че към момента на подаване на жалбата до КЗЛД, осъществено на 20.01.2009 г, по отношение на тримата жалбоподатели е налице обработване на личните им данни по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗЛД в нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Предвид на това съображение е обоснован и законосъобразен извода на съда, че сроковете за подаване на жалба по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД, едногодишния-течащ от узнаване на нарушенията на 28.01.2008 г. - за първия жалбоподател и от 10.12.2008 г. - за другите двама, считано от предаване на "Частен случай" по БНТ, и петгодишния от извършване на нарушението, не са били изтекли към момента на депозирането й. Съображенията, че нямало формиран мълчалив отказ, предвид изискани становища и доказателства и по арг. от чл. 57, ал. 7 АПК и дата на подаване на жалбата до съда, настоящият състав на ВАС намира за неоснователни. Не е налице неправилно прилагане от страна на съда на чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни и на допълнителната разпоредба на § 1, т. 1, която дефинира понятието "обработване на лични данни" по смисъла на закона, предвид изрично предвидения срок за произнасяне на комисията - 30-дневен срок от сезирането, по отношение на който срок, като предвиден в специален закон, са дерогирани правилата на общия - АПК. Не отговаря на действителното положение твърдението, че съдът не изложил мотиви за наличие на мълчалив отказ. Съдът изложил обосновани съображения, че се произнася по основателността и на двете жалби по съединените дела, тъй като изтичането на 30-дневния инструктивен срок за произнасяне по жалба, предявена на основание чл. 38 ЗЗЛД, не освобождава административния орган от правото и задължението да се произнесе по-късно с нарочен акт. Законосъобразен е неговия извод, че е налице формиран по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК мълчалив отказ по жалба вх. № Ж-4/20.01.2009 г., и изричен - с постановеното впоследствие решение № 4/15.04.2009 г. за прекратяване на производството, в което КЗЛД не се е произнесла по съществото на спора. Не отговаря на истината твърдението, че съдът не съобразил решението си с доказателствата по делото, включително тези, които според касационния жалбоподател обосновавали извод за липса на правен интерес. Този довод е неоснователен, предвид изрично посочения в решението извод за противното, обоснован с липсата на информация за предприети действия по отстраняване на нарушенията при обработване на личните данни на оспорващите по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗЛД в нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД към датата на подаване на жалбата до комисията. Останалите твърдения в касационната жалба са също неоснователни, предвид следното: Съгласно чл. 38 ЗЗЛД всяко физическо лице при нарушаване на правата му по този закон, има право за сезира Комисията за защита на личните данни, която се произнася с решение, с което може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. По арг. от чл. 6 ЗЗЛД комисията е независимия държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на техните лични данни и контрола по спазването на този закон, като в изпълнение на правомощията си по чл. 10, т. 3, вр. т. 1 и т. 7 ЗЗЛД тя извършва проверки на администраторите на лични данни във връзка с осъществявания цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защита на личните данни и разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. По изложените съображения и тъй като не се установяват твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По частната жалба против определението, постановено по същото дело, с което е допълнено постановеното съдебно решение в частта за разноските. Частната жалба е неоснователна. Съдът, в производство е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, образувано по молба на адв. Станимир Цолов, пълномощник на тримата оспорващи, допълнил решение № 6444 от 17.05.2010 г. по адм. дело № 4919 от 2009 г. на Върховния административен съд - III отделение, в частта за направените по делото разноски и присъдил такива в полза на оспорващите в размер на 810 лева. Доводът, че съдът не е следвало да присъди пълния размер на направените от тримата оспорващи разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 800 лв., при липса на направено възражение от страна на пълномощника на ответника за техния размер, не намира опора в чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Отделно от това, с оглед изхода на процеса и данните по делото, установяващи действително сторени разноски-заплащане на адвокатско възнаграждение /л. 199 от делото/ и д. т., размерът на присъдените разноски, е правилно определен. По изложените съображения и тъй като не се установява твърдяното нарушение на процесуални правила, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответниците по настоящото дело, осъществено от адв. Станимир Цолов, техен пълномощник, за присъждане на разноски по делото се явява основателно - чл. 143, ал. 4 от АПК. Касаторът следва да бъде осъден да им заплати разноските за защита пред ВАС в доказания размер на 800 лева, съобразно пълномощното на л. 22 от делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,