Решение № 159 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 117/2009 г.

Решение № 159 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 117/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения И. К. М. за възобновяване на въззивно ч. н. д. № 593/2008 г. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на определение № 299/5.01.2009 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК по съображения, че не е приложен правилно и в негов интерес пар. 90 от ПР на ЗИДНК. С изложеното обосновава необходимостта делото да се върне за ново разглеждане и наказанията да се групират в най-благоприятно съчетание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснато нарушение на закона и определянето на наказание в размер на 15 години съответства на правилното приложение както на пар. 90, така и на чл. 25 - чл. 23 НК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Хасковският окръжен съд с протоколно определение от 31.07.2007 г. по ч. н. д. № 329/2007 г. приел предложението на прокурора от Хасковската окръжна прокуратура да приложи чл. 25 - чл. 23 НК по отношение на наложените с влезли в сила присъди по н. о. х. д. №№ 69/2007 г., 195/2009 г., 280/2000 г., 439/2000 г., 230/2000 г., 437/2000 г. и 453/2000 г. наказания на осъдения М. и наложил едно общо наказание, най-тежкото, от определените - лишаване от свобода за срок от 3 години, което увеличил на основание чл. 24 НК с 1 г. и определил режим за изтърпяването му. По повод протест на прокурор от същата прокуратура с доводи за допуснати нарушения на закона - пар. 90 от ПР на ЗИДНК и пропуснати наказания по други дела Пловдивският апелативен съд се произнесъл с определение от 16.10.2007 г. по въззивно ч. н. д. № 470/2007 г., с което потвърдил протоколното определение, протестирано с частен протест и отменено на процесуално основание от състав на Върховния касационен съд с решение по н. о. х. д. № 314/2008 г. С определението си от 19.05.2008 г. по въззивно ч. н. д. № 205/2008 г. Пловдивският апелативен съд оставил без разглеждане частния протест и прекратил производството по делото, но с решение № 339/30.10.2008 г. състав на Върховния касационен съд отменил въззивното определение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по въпросите по чл. 25 - 23 НК при спазване разпоредбите на пар. 90 ПР на ЗИДНК и на ТР № 1/2006 г. на ОСНК на Върховния касационен съд на Република България. Пловдивският апелативен съд с определение № 299/05.01.2009 г. приел, че доводите в протеста за допуснато нарушение на закона при постановяване на определението от 31.07.2007 г. са основателни. В съответствие с процесуалното задължение по чл. 314 НПК и указанията в отменителното решение на върховния касационен съд е събрал нови доказателства (справка за съдимост и бюлетини за съдимост), защото е счел, че са необходими и ще имат значение за правилното решаване на делото. Въз основа на цялостната и задълбочена оценка на целия доказателствен материал е направил извод, че по отношение на наказанията по девет влезли в сила присъди са налице предпоставките за приложението на пар. 90, а за това по н. о. х. д. № 69/2007 г., което е в размер на 1 г. лишаване от свобода за деяние, извършено на 27.01.2001 г., но за което присъдата е влязла в сила на 3.05.2007 г. следва да се приложи чл. 25 вр. чл. 23 НК. Съображенията, които и настоящият състав въз приема изцяло, са основани на данните за датата на извършване на престъпленията, на влизане в сила на присъдите и размера на наказанията, оценени в съответствие с изискванията по пар. 90, защото: присъдите по н. о. х. д. №№ 195/1999 г., 280/2000 г., 439/2000 г., 230/2000 г., 437/2000 г., 453/2000 г., 249/1999 г., 643/1999 г. и 71/1999 г. са постановени за престъпления от общ характер, извършени в периода от 1998 г. до 2000 г. и са влезли в сила преди 1.10.2002 г., до който момент съгласно пар. 90 от ПР на ЗИДНК рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащата разпоредба на чл. 26 НК, която е в сила от 8.08.1997 г. изтърпяват наказания за всяко едно осъждане, но в размер не по-голям от предвидения от закона максимален за най-тежкото престъпление, а това е по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, т. е. осъденият следва да изтърпи наказание в размер на 15 години, независимо че по правилото на отменения чл. 26 НК сбора от наказанията е по-голям. С включването на всички наказания по делата, по които осъденият има влезли в сила присъди, и определянето на размера в съответствие с разпоредбата на пар. 90 от ПР на ЗИДНК и указанията в Тълкувателно решение № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС въззивният съд е приложил правилно закона. Законосъобразно е приложил и чл. 25 вр. чл. 23 НК като с определеното максимално допустимо наказание, което осъденият следва да изтърпи, е наложил едно общо, най-тежкото, от определените наказания с това по н. о. х. д. № 69/2007 г., което е за извършено преди 1.10.2002 г., когато е отменена предходната разпоредба на чл. 26 НК, но присъдата е влязла в сила на 3.05.2007 г., т.е.след отмяната на чл. 26 от НК в редакцията му от 08.08.1997 г. и този закон се явява по-благоприятен според изискванията на чл. 2, ал. 2 НК. Така определеното общо наказание, което подсъдимият следва да изтърпи - в размер на 15 години, е законосъобразно и в най-благоприятно за осъдения съчетание. Допълнително такъв резултат се постига и с отмяната на приложението на чл. 24 НК, защото след цялостната оценка на данните за извършените престъпления и личността на осъдения въззивният съд е направил извод, че увеличаване на наказанието не е необходимо след като определеното ще бъде достатъчно за постигане целите на чл. 36 НК. Предвид изложеното искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на въззивното определение е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение