Решение № 7566 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Лом, подадена чрез адвокат Л. Аврамова против Решение № 181/17.02.2026 г., постановено по административно дело № 9/2026 г. по описа на Административен съд - Монтана. С оспореното решение е отменено писмо изх. рег. № към ТУ-12-1042-1/08.12.2025 г. на Кмета на Община Лом, с което на С. В. С. е отказано издаване на скица за УПИ III-700, кв. 96 по плана на [населено място], община Лом, област Монтана. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна С. В. С. оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Предметното административно производство е започнало по искане вх. № ТУ-12-1042/04.12.2025 г. на С. В. С. до Кмета на Община Лом за издаване на скица на недвижим имот, представляващ УПИ III-700 в кв. 96 по плана на [населено място], община Лом, област Монтана. Към искането е приложено заявление по образец и документ за платена такса. В искането и заявлението по образец, имотът е обозначен като УПИ III-700, кв. 96, а във вносната бележка за платената такса като основание е вписано „кв. 94 УПИ 3-700 [населено място] скица“. В заявлението изрично е посочено, че заявителят не прилага документ за собственост или отстъпено право на строеж, както и, че скицата му е необходима за представяне пред съда. Постановен е акт, обективиран в писмо изх. рег. № към ТУ-12-1042-1/08.12.2025 г., с което Кметът на Община Лом е уведомил заявителя, че административната услуга може да бъде извършена след представяне на документ за собственост или друг документ, легитимиращ го като собственик или заинтересовано лице в имота. След анализ на установените факти, съдът е възприел обосновани и законосъобразни правни изводи относно вида на оспорения акт и неговата незаконосъобразност. На първо място, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно характера на обжалвания акт като такъв по смисъла на чл. 30, ал. 2 АПК и неподлежащ на съдебен контрол. Правилно първоинстанционният съд е обосновал, че предмет на оспорване е отказ на Кмета на Община Лом да се предостави исканата услуга, а именно да се издаде скица за имот. С процесното писмо е дадено указание за отстраняване на нередовност, което е лишено от логика и неизпълнимо предвид съдържанието на самото заявление, в което изрично заявителят е посочил, че не разполага с документ за собственост на имота. Ето защо, като е изискал документ, какъвто очевидно не може бъде представен за да бъде издадена скица за имота, органът е постановил отказ да я издаде, макар формално този отказ да е оформен по реда на чл. 30, ал. 2 АПК. Неоснователен се явява и доводът, развит в касационната жалба за това, че не било ясно каква услуга е заявена и имотът, за който е поискано издаване на скица не бил достатъчно индивидуализиран. В искането и приложеното към него заявление по образец конкретно е посочено, че се иска издаване на скица за имот, представляващ УПИ III-700 в кв. 96 по плана на [населено място], община Лом, област Монтана. Независимо, че имотът е посочен по различен начин във вносната бележка за платена такса за услугата, то е очевидно, че в същата е допусната техническа грешка относно изписването на квартала, която е несъществена и не внася съмнение относно индивидуализацията на имота. Относно незаконосъобразността на оспорения акт, настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд относно отсъствие на законова регламентация, която въвежда като необходимост заявителят да представя доказателства за наличието на правен интерес от поисканата услуга. Искането за издаване на скица за конкретен имот, която по своята същност представлява извадка от устройствен план или кадастрална карта имплицитно указва на търсената от органа заинтересованост и правен интерес от извършване на услугата. Независимо от това в случая е заявено, че исканата скица е необходима по повод производство пред съд, което обуславя наличието на правен интерес от извършване на услугата. От значение за спора е, че административният орган разполага с нужната информация и имотът може да се индивидуализира по действащ регулационен план, както и не е било необходимо да бъде извършвана преценка за собственост или друга заинтересованост на заявителя по отношение на имота в производство по издаване на скица за същия, което обуславя незаконосъобразност на обжалвания акт. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е и не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. От ответната по касация страна са поискани съдебно-деловодни разноски, но не са представени доказателства за извършването на такива, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,