Решение № 7259 от 03.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3261/2009 г.
ВАСII отделение03.06.2009 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1232 от 03 октомври 2008 година, постановено по адм. д. № 1915/2007 година по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7259 от 03.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3261/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сливница-1968" АД със седалище гр. Сливница, чрез процесуалния му представител адв. Мартин Пейчев, срещу решение № 1232 от 03 октомври 2008 година, постановено по адм. д. № 1915/2007 година по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № КД-14-03-338/07 юли 2006 година на началника на Службата по кадастъра - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците - "Дибо" АД със седалище гр. Велики Преслав, Службата по кадастъра - гр. Варна и Държавно лесничейство - гр. Варна, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Варна "Дибо" АД е оспорило заповед № КД-14-03-338/07 юли 2006 година на началника на Службата по кадастъра - гр. Варна, с която е одобрено изменение в кадастралния регистър към кадастралната карта на КК "Камчия", община Аврен, Варненска област, в частта относно поземлените имоти - сгради с идентификатори № 04426.102.15.33 и № 04426.102.15.55, за които като собственик е вписано "Сливница-1968" АД. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело да противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 2, изр. второ от ЗКИР, както и до несъответствие с целта на закона. Поради това е отменил заповедта на началника на Службата по кадастъра в оспорената част. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Въпросът относно допустимостта на подадената от "Дибо" АД жалба против заповед № КД-14-03-338/07 юли 2006 година на началника на Службата по кадастъра - гр. Варна е разрешен с определение № 4367 от 14 април 2008 година, постановено по адм. д. № 12893/2007 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е установен правния интерес на посоченото дружество да оспорва заповедта. Повторното излагане на същите доводи - вече разгледани и обсъдени от състав на Върховния административен съд, не променя изводите относно допустимостта на подадената жалба. От данните по делото е установено, че в одобрения със заповед № РД-18-16/29 март 2006 година на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра (сега Агенция по геодезия, картография и кадастър) кадастрален регистър за поземлените имоти - сгради с идентификатори № 04426.102.15.33 и № 04426.102.15.55, не са посочени собственици и основание за собствеността. "Сливница-1968" АД е поискало изменение на това обстоятелство поради непълноти и грешки. По-късно същото искане е постъпило и от "Дибо" АД, като и двете дружества са представили нотариални актове, удостоверяващи собствеността на двете търговски дружества върху посочените по-горе имоти- В случая очевидно е налице колизия между представените два титула за собственост, както правилно е приел първоинстанционния съд. Констатирано е наличието на спор за материално право, който е пречка за издаването на заповед за изменение на данните по кадастралния регистър. В производството по Закона за кадастъра и имотния регистър - специфично по своя характер, такива спорове не могат да бъдат разрешавани - чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспореното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,