Решение № 2000 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2020 г.

Решение № 2000 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Овча купел", бул. "Цар Борис III", № 136, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, подадена чрез юрк. А. Петков, против решение № 3387 от 29.06.2020 г., постановено по административно дело № 13561/2019 г. на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 355/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите –представя становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София - град е бил АУПДВ № 355/25.10.2019 г., издаден от директора на БДИБР. Със същия на "Напоителни системи" ЕАД на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. са установени дължими публични задължения в размер на 36 548, 40 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в размер на 2 558, 59 лв., представляващи такса за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. за правото на водоползване от яз. Белмекен. Установено от фактическа страна е, че правото на водохващане от воден обект яз. Белмекен, изграден на река Крива, в землището на с. Сестримо, общ. Белово, обл. Пазарджик с цел водоползване – напояване и риборазвъждане е предоставено по силата на Разрешително № 003536/17.02.2005 г. на министъра на околната среда и водите, продължено с Решение № 291/26.10.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите. С декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2019 г. за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., дружеството е декларирало отнет годишен воден обем от 43 511 000 куб. м., изчислен по измервателно устройство и коефициент 1, 3 при напояване, когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с в Наредбата за нормите на водопотребление. Декларираната от дружеството дължима такса за водовземане е в размер на 67 877, 16 лв. На 15.04.2019 г. е извършена проверка на декларираните данни и е съставен констативен протокол № Пз-88, от който е установено, че таксата за иззето водно количество за процесния период, изчислена съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и при приложение на корекционен коефициент 0, 7 в съответствие с чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата, е в размер на 36 548, 40 лв. На 10.07.2019 г. на дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение. Предвид липсата на постъпило плащане за погасяване на задължението на 19.08.2019 г. е изпратено уведомление до "Напоителни системи" ЕАД за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 36 548, 40 лв. За да отхвърли жалбата против оспорения акт, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Според съда АУПДВ е издаден в съответствие с изискването на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ въз основа на писмени доказателства, а именно - въз основа на констативния протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението № Пз-88/15.04.2019 г., (т. 4 от цитираната разпоредба), покана към "Напоителни системи" ЕАД за доброволно изпълнение (т. 3 от цитираната разпоредба), и Декларация от изпълнителния директор на дружеството от 16.01.2019 г. (т. 2 от цитираната разпоредба). Размерът на таксата за количеството потребена вода е определен на база представени данни – декларация от самият жалбоподател "Напоителни системи" ЕАД. Във връзка с установената разлика в декларираният и изчисленият от административния орган размер на дължимата такса, съдът обосновава извод, че същата не се дължи на несъответствие в измереното количество на отнетия годишен воден обем или на несъответствие в определения единичен размер на таксата за водовземане за 1 м3, съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифата, а е получена в резултат на приложените от дружеството и от органа различни корекционни коефициенти. Според състава горното обстоятелство се явява неотносимо към предмета на спора, тъй като приложеният от БДИБР коефициент за напояване е значително по-нисък от този, приет от титуляра на разрешителното и съответно размерът на установеното с процесния АУПДВ вземане е значително по-малък от декларираната от "Напоителни системи" ЕАД и безспорно дължима на основание чл. 194, ал. 1 ЗВ такса за водоползване за 2018 г. С оглед горното съдът намира, че по отношение на установения размер на дължимата такса актът е благоприятен за дружеството и възраженията в тази насока са отхвърлени като неоснователни. С тези мотиви, съдът е приел, че така оспореният АУПДВ е издаден в съответствие със закона и жалбата се явява неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният АУПДВ не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК и по – конкретно не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съответен на закона и доказателствата по делото е изводът на съда, че в оспорения АУПДВ са изложени подробни фактически и правни основания, мотивирали издаването му, като е отразен и алгоритъмът, по който е определена таксата, както и правното основание за нейната дължимост. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са спазени и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. С оглед изложеното, възраженията на касатора за липса на мотиви в оспорения акт, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган, се явяват неоснователни. По отношение на оплакването за противоречие с материалния закон, следва да бъде изложено следното: На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на повърхностни води. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Дължимите и незаплатени такси за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, са изчислени на база декларирано годишно водно количество с декларация, подадена от дружеството – касатор по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ. Въз основа на събраните доказателства и на основание чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване формулата, по която е изчислена таксата е приложена правилно и показателите са заместени правилно с конкретните стойности. Относно установената разлика в декларирания и установен с АУПДВ размер на таксата, поради приложението на различни корекционни коефициенти, обосновано първоинстанционният съд е преценил същата като благоприятна за адресата на акта. Видно от съдържанието на декларацията по чл. 194б ЗВ, в същата липсва отбелязване на приложените от декларатора корекционни коефициенти за наличието на определени обстоятелства, докато същевременно при определянето на дължимата такса е приложен коефициент 1, 3 във формулата. В хода на съдебното производство касационният жалбоподател е разполагал с процесуална възможност да направи доказателствени искания, в това число назначаването на експертиза, по отношение определянето на размера на дължимата такса за водовземане от повърхностни води в съответствие с разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗВ, но видно от протокола от проведено открито съдебно заседание на 01.06.2020 г., процесуалният му представител не е проявил необходимата процесуална активност, като дори направеното с първоинстанционната жалба искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза не се поддържа. Обстоятелството, че в АУПДВ е посочен корекционен коефициент, различен от приложения от дружеството при изчисляване на размера на таксата за водовземане, не представлява отменително основание. В тази връзка както основателно сочи и съда, определянето на таксата чрез прилагането на корекционен коефициент 1, 3, в какъвто смисъл са доводите на касатора, би довело до по-висок размер на таксата за процесния период. При така установените обстоятелства и след оценка на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав счита, че предвид безспорно установеното ползване на вода по разрешителното и липсата на доказано плащане, то задължението е дължимо. С оглед характера им, таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, като в настоящия случай размерът им е определен в съответствие с приложимата за съответния период Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила. По изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд – София - град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение