Решение № 8807 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2020 г.

Решение № 8807 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началника на Второ РУ Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора срещу решение № 484 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 472/2019 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменен негов отказ № 824500 - 9542 от 12.06.2019 г. да се впишат в разрешението за носене и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20160211351/12.07.2016 г. на И. Стоев на придобитите от него основни компоненти. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че не следва основен компонент, като "затвор" да бъде вписан в разрешителното за носене и съхранение. Изводите на съда, че този компонент сам по себе си не следва да бъде подложен на разрешителния режим, въведен от закона, тъй като не може да произведе изстрел противоречат на изискването на § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОБВВПИ, съгласно който произведените или внесените на територията на Република България огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след 28 юли 2010 г. трябва да имат нанесена уникална маркировка съгласно чл. 26 и 27 или маркировка. Не е спорно, че маркировка по него не е налична. Ако законодателя е предвиждал компонента (дори и с маркировка) да може се ползва свободно като вещ, чието притежание не е забранено от закона е нямало да въведе изискването за нанасяне на тази маркировка, чието допълнително и задължително изискване е да е уникална. Началникът на районното управление няма законовата възможност да разреши свободното и неконтролируемо носене и съхранение на тази основна част. Дори и да е вписана цев без маркировка, то не е изяснено дали това вписване е законосъобразно, и ако е какви са били мотивите и доказателствата в тази насока. По тази логика, при наличие на прецедент в издадено разрешително заявителят може да съхранява неограничен брой основни компоненти, които да останат извън регулацията на закона. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съгласно нормите на националното и общностното законодателство – чл. 8 от Директива ЕС/2017/853 на ЕП и съвета от 17.05.2017 г. по отношение на внесените и пуснати на пазара огнестрелни оръжия и компоненти за тях преди 14.09.2018 г. не е необходимо на същите да бъде нанесена уникална маркировка. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че е подадено заявление за вписване на придобитите "затвори" в издаденото разрешение за носене и съхранение на оръжия, издадено на името на жалбоподателя. Не е спорно между страните, че "затворът" е основен компонент, поради което и за придобиването му е необходимо издаването на съответното разрешително, съгласно разпоредбата на чл. 97 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят е получил разрешение, въз основа на което е придобил процесните затвори. Изложил мотиви, че законодателят предвидил изискване за разрешение само за придобиването на такива резервни части, но не е предвидил изискване за разрешение за тяхното носене и съхранение. Законът въвежда изисквания към производителите на огнестрелни оръжия в Република България, която норма в тази си редакция е изменена с § 14 от Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ, обнародван в ДВ бр. 37 от 07.05.2019 г., а вносът е осъществен на 25.07.2018 г. Приел, че законът предвижда поставянето на съответната маркировка на основен компонент от оръжието, но не на всеки един основен компонент, а на един от тях. Съдът е посочил, че в разрешението на жалбоподателя вече има вписан компонент без номер (цев за пистолет /под № 12 от разрешението/, която е основен компонент за огнестрелно оръжие по смисъла на закона, но тази цев е без номер, видно от отразеното в разрешителното. Решението е правилно като правен резултат. Със заявление от 21.12.2018 г. на И. Стоев до началника на Второ РУ е заявено връзка с придобитите от него компоненти с разрешение 20180429914, че двата затворни блока в калибър 5. 56/223 ще бъдат монтирани на съответните цеви WOA5. 56 ЕD131 и предишно закупена цев DPMS 5. 56 М-12, към карабина JP- МRR15 с № JPН0001392, а блок в калибър 6. 5 Glendel на цев Faxon FA 6, 5 Glendel FF3222, към карабина PROARMS ParMk3 с № SА10785. Оспореното пред съда писмо е издадено по заявление с вх. № 1599/2018 г. по описа на звено "КОС" при Второ РУ-гр. Стара Загора от И. Стоев относно придобити от него основни компоненти 2/два/ броя затвори АК-15, кал. 223 и 1/един/ брой затвор АК-15, кал. 6. 5 без уникална маркировка, придобити с РПООБ № 20180429914/2018 г. издадено от Второ РУ-Стара Загора. Посочено е, че съгласно изискването на чл. 26, ал. 1, ал. 2 от ЗОБВВПИ всеки основен компонент следва да има маркировка. Предвид това обстоятелство не може придобитите от него основни компоненти да се впишат в разрешението за носене и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20160211351/12.07.2016 г. Съгласно чл. 97 от ЗОБВВПИ лицата, получили разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по реда на този раздел, могат да придобиват резервни части за огнестрелното оръжие без разрешение с изключение на основните компоненти на огнестрелното оръжие. Не е спорно, че жалбоподателят пред съда притежава разрешение за придобиване на процесните затвори и че те са основен компонент. Съгласно пар. 1, т. 22. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) "Основен компонент на огнестрелно оръжие" е цев, затворна рама, цевна кутия, супресор, барабан, болтов затвор или затворен блок, които като отделни предмети са включени в категорията на огнестрелните оръжия, на които са монтирани или са предназначени да бъдат монтирани. Съгласно чл. 1, 2) от Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година "основен компонент" означава цев, затворна рама, цевна кутия, включително, когато е приложимо, както горната, така и долната й част, затвор, барабан, ударен механизъм или затворен блок, които като отделни предмети са включени в категорията на огнестрелните оръжия, на които са монтирани или са предназначени да бъдат монтирани. Не е спорно между страните, че затворите, чието придобиване е разрешено следва да се впишат в разрешението за носене, съхранение и употреба на оръжия, спорно е дали в конкретния случай трите процесни затвора, които са били без маркировка, следва да се впишат в разрешението за носене, съхранение и употреба на оръжие. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗОБВВПИ (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)лицата, получили разрешение за производство на огнестрелни оръжия, нанасят уникална маркировка, която включва: името на производителя или марката, държавата или адреса на производствения обект/производствените обекти, серийния номер и годината на производство, ако тя не представлява част от серийния номер, както и по възможност модела. Ал. 2 (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Маркировката по ал. 1 се нанася върху основен компонент на огнестрелното оръжие, унищожаването на който би направило огнестрелното оръжие неизползваемо. Когато основният компонент е твърде малък, за да бъде маркиран в съответствие с изискванията на ал. 1, върху него се нанасят най-малко сериен номер и буквено-цифров или цифров код. Освен за производителите на оръжие, разпоредбата поставя изисквания за маркировката на оръжията. Разпоредбата е действаща към момента на издаване на обжалвания пред съда отказ. В касационната жалба жалбоподателят се позовава като правно основание за отказа на разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР от ЗОБВВПИ15. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) съгласно която "Идентификационни данни на огнестрелни оръжия" са: а) типът, марката, моделът, калибърът и серийният номер на всяко огнестрелно оръжие, както и маркировката, нанесена върху неговата затворна рама или цевна кутия, като уникалната маркировка по чл. 26 или маркировката съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г.; б) серийният номер или уникалната маркировка по чл. 26, нанесена върху основните компоненти, когато се различават от маркировката върху затворната рама или цевната кутия на огнестрелното оръжие. Прави се довод, че основният компонент е част, от която могат да бъдат извлечени "Идентификационни данни на огнестрелното оръжие", поради което следва да има маркировка. Тази разпоредба не е посочена като правно основание на обжалвания пред съда отказ. Изменението на разпоредбата е действащо към датата на издаване на административния акт. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на § 15, ал. 1 от от ПЗР на ЗОБВВПИ, съгласно която произведените или внесените на територията на Република България огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след 28 юли 2010 г. трябва да имат нанесена уникална маркировка съгласно чл. 26 и 27 или маркировка съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г. Ал. 2 - Търговията, транспортирането, придобиването, съхранението или носенето и/или употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, произведени преди 28 юли 2010 г., без нанесена уникална маркировка съгласно чл. 26 и 27 или маркировка съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г., се извършва до изчерпване на наличните количества. Разпоредбата има предвид уникална маркировка на оръжието, с цел неговата идентификация, а не на основните елементи на оръжието. Съгласно Директива (ЕС) 2017/853 - 8) с цел да се предотврати лесно заличаване на маркировките и да се разясни върху кои основни компоненти следва да се нанася маркировката, следва да бъдат въведени общи за Съюза правила относно маркировките. Тези правила следва да се прилагат само по отношение на огнестрелни оръжия или основни компоненти, които са произведени или внесени в Съюза на или след 14 септември 2018 г., когато те са пуснати на пазара, а огнестрелни оръжия и части, произведени или внесени в Съюза преди тази дата, следва да останат в обхвата на изискванията за маркировка и регистрация съгласно Директива 91/477/ЕИО, които са приложими до тази дата. В случая вносът е осъществен на на 25.07.2018 г. В тази насока няма изложени съображения от административния орган дали посоченото изключение е приложимо, което прави обжалвания пред съда отказ незаконосъобразен, каквото е и становището на участващия по делото прокурор. С оглед на това съдебното решение, с което е отменен отказ № 824500-9542 от 12.06.2019 г. на началника на Второ районно управление Стара Загора се явява правилно и следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните по делото разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният админстративен съд, Седмо отделение