Решение № 11761 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Д., гражданин на Гамбия, чрез процесуален представител адв. Коцева, срещу Решение 13975 от 23.04.2025г., постановено по адм. дело 2703/2025 г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1896/25.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. Kасационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на решението, съдът не е извършил задълбочен анализ на заявените от кандидата търсещ закрила обстоятелства и на събраните писмени доказателства, включително относно актуалната обстановка в страната по произход на чужденеца, което е довело до необосновани изводи за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Сочи, че съдът не е изследвал и приложимостта на забраната за non refoulment. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ и да се върне преписката за ново произнасяне по молбата на лицето търсещо закрила. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител гл.юрк. Хичовски, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Х. Д., гражданин на Гамбия, срещу Решение 1896/25.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че административното производството е започнало по молба за международна закрила с вх. ОК-13-1983/09.10.2024 г. на РПЦ София, подадена от Х. Д., роден на [дата]., гражданин на Гамбия, [ЛНЧ], от мъжки пол, [заличен текст] по етническа принадлежност, вероизповедание: [заличен текст], разведен, с лични данни установени въз основа на декларация по чл.30, ал.1, т. 3 от ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю на 21.12.2024 г., от което е установено, че Х. Д. е напуснал Гамбия през 2018 г. или 2019 г. и нелегално е заминал в Сенегал, където живеят майка му и сестра му и където останал 6 7 месеца. Легално отпътувал със самолет до Турция. В Турция останал около 3 години. Опитал да влезе в България с фалшива шенгенска виза за Австрия, но бил задържан от гранична полиция. По време на интервюто посочва, че в страната по произход не е имал проблеми поради етническата си принадлежност, нито заради изповядваната от него религия. Не е членувал във въоръжени групировки. Твърди, че семейството му е било свързано с правителството, което се е сменило през 2016 г. При новото управление се провеждали разследвания на убийства на невинни хора от предходния режим. Баща му бил уличен като шофьор на група от 9 затворници, които били убити. Х. Д. лично не е бил член на политическа партия. Не е имал взаимоотношения с армията или полицията. Разказва, че е бил арестуван два пъти, за това, че е ударил ученик и за физически конфликт с непознати лица. Не е осъждан в държавата по произход. Твърди, че е бил пребит, без да посочва по какви причини и от кого. Като основна причина за напускане на страната си по произход излага факта, че новото правителство отнело домът и земята на семейството му, които били подарък от старото правителство. Напуснал страната по лични причини, тъй като бил уволнен от работа. Не желае да се завърне в Гамбия, нито да се установи в Сенегал, която държава е близка до Гамбия, защото има притеснение, че ще бъде убит. За Турция посочва, че е трудно за живеене, дори и да има добра работа. Иска да се установи на спокойно и мирно място за живеене. Сочи, че брат му живее легално в Германия. След анализ на изложените обстоятелства и актуалната обстановка в страната на произход, административният орган е приел, че по отношение търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Посочил е, че по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Кандидатът при проведеното интервю, е посочил, че той не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка. Не е имал проблеми във връзка с етническата си принадлежност или изповядваната религия. Неговият баща е бил свързан с предходния режим, но за Х. Д. не е имало последствия, които да са с такава тежест и интензитет, че да се оценят като преследване по смисъла на чл.8, ал. 4 от ЗУБ. По отношение на заявителя официалните власти в Гамбия или други недържавни субекти не са извършвали действия по чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, които да са нарушили основни права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост. В заключение е счел, че данните от бежанската история обосновават извод за липсата на основания по чл.8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение на липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ административният орган е отбелязал, че липсват доказателства търсещият закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ - като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание; не се установява да е напуснал след като е изложен на реална опасност от тежки посегателства /такива по чл. 9, ал. 2/, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, както и че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като в страната по произход не е налице въоръжен конфликт. Административният орган е разгледал и наличието на предпоставките по чл.9, ал.4, ал.5, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е счел за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като е отчел, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Приел е за законосъобразен и извода на административния орган за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца, съобразявайки представените данни за актуалното положение в Гамбия. По подробно изложените в съдебния акт съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен и съответен на закона и събраните в хода на производството доказателства е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към тях. При съответна на доказателствата установена по делото фактическа обстановка, включително отчетена личната бежанска история на жалбоподателя, както и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от Х. Д. международна закрила. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил в цялост представените от кандидата доказателства. Напротив, съдът е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Х. Д. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини за търсене на международна закрила са такива от икономически характер, тъй като Х. Д., излага като основен довод да напусне държавата си по произход, факта, че е останал без дом и работа. Твърди, че правителството в Гамбия им отнели дома и земята, като им обяснили, че те не са тяхна собственост, а подарък от предишния президент. Сочените от касатора обстоятелства не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. Причините за напускане на страната му на произход са лични и налагат да се приеме, че чужденецът е икономически мигрант, търсеща по-добър живот в Европа. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Гамбия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Х. Д., като е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Двата инцидента, за които споменава в хода на проведеното интервю сбиване и шамар на негов ученик са с криминален характер, а не поради политическо мнение или убеждение. В случая следва да се отчете разликата между чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ и чл. 15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство, и чл. 9, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с общото положение в Гамбия се потвърждават и от представената в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-482 от 10.09.2025 г. относно актуалната обстановка в Гамбия, която се характеризира като нормална и спокойна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че мотивите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и не е обсъдена в цялост бежанската му история и актуалната обстановка в страната му по произход. От представената информация се установява,че гражданските власти полагат усилия в Гамбия за спазване на човешките права, още повече, че от периода за който се твърди, че Х. Д. е имал неприятности в страната си са изминали повече от седем години. Представената справка е изготвена от дирекция Международна дейност на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Гамбия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-нисък би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. По делото към момента не са налице основанията за прилагане и на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Гамбия има вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е без история на преходно преследване, а политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият легално е влязъл в Турция, където се е установил за три години и не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал българската граница, използвайки фалшива шенгенска виза за Австрия. Налага се изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Х. Д. е напуснал Гамбия, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане той би могъл да води нормален начин на живот. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от сочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Като е приел Решение 1896/25.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо , предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,