Решение № 7119 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2011 г.

Решение № 7119 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Агенция Митници - Митница Аерогара София моли да бъде отменено решение № 1220/16.03.2011 г. по адм. д. № 4431/2010 г. на АССГ, с което по жалба на "Руел 2000" ООД, град София е отменен мълчаливият отказ за издаване на индивидуален административен акт (решение) от началника на ТМУ Аерогара - София за възстановяване на законна лихва върху неправомерно събраните суми в размер на 1343,71 лева по ЕАД № 08BG 005100Н0023577 и е определена законна лихва за забава в размер на 378,49 лв. Прави се оплакване, за недопустимост на решението на Административен съд - София - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно поддържа, че решението е неправилно поради допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли да му бъдат присъдени разноски. Касаторът е подал и частна жалба с искане да бъде отменено определение № 1834/02.05.2011 г. по същото дело, с което по молба на "Руел 2000" ООД е изменено решението в частта за разноските и е осъдена Агенция Митници да заплати на дружеството 150 лв. разноски. Ответникът по касационната жалба "Руел 2000" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Предмет на спора е възстановяване на заплатени суми за обезпечаване на митни сборове и законната лихва за тях по чл. 219а ЗМ. Искането за възстановяване на заплатени банкови такси и банкови комисионни било отделено в отделно производство с определение от 28.12.2010 г. на съда по същото дело. Обезпечението от 1343,71 лв. е платено за неправомерно определените с решение № 259/2008 г. митни сборове. Моли да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "Руел 2000" ООД, мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт (решение) от началника на ТМУ Аерогара София за възстановяване на законна лихва върху неправомерно събраните суми в размер на 1343,71 лева по ЕАД № 08BG 005100Н0023577 от 07.02.2008 г. до 24.02.2010 г. Със същото решение съдът е определил, че за възстановените митни сборове и лихви върху митни сборове общо в размер на 1343,71 лв. /мито/ се дължи законна лихва за забава в размер на 376,34 лв., изчислена от датата, следваща плащането в полза на бюджета на сумите определени с отменения ЕАД. С определение по реда на чл. 248 ГПК по молба на "Руел 2000" ООД е изменено решението в частта за разноските, като на дружеството са присъдени разноски в размер на 150 лв. Съдът обосновано е отхвърлил възраженията на касатора за недопустимост на жалбата. Позовал се е на разпоредбата на чл. 243 от Регламент № 213/92 г. на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, която задължава държавите членки да осигурят възможност на лицата да оспорват засягащите ги актове поне на две нива, но не се създава зависимост между оспорването на акта на първото ниво и възникването на право за оспорване на второто ниво. Обжалването на акта по административен ред не е процесуална предпоставка за допустимост на обжалването на акта пред съда, като по тези съображения законосъобразно съдът е приел, че жалбата е допустима. В мотивите си съдът е приел, че процедурата по възстановяване на митни сборове е регламентирана в глава 28 от закона - чл. 214 - чл. 219а. Относно правната норма на чл. 219а ЗМ съдът е приел, че тя урежда въпросът за дължимост на лихвите върху недължимо платени митни сборове, поради което във всички случаи, включително и при незаконосъобразно определени с митнически акт задължения, редът за възстановяване е по чл. 214 ЗМ, а съгласно чл. 219а, изречение второ ЗМ в случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. Съдът е приел, че началния момент, от който следва да се определи законната лихва е датата на плащане на сумата 1343,71 лв. - в случая 07.02.2008 г. до датата на подаване на искането на дружеството за възстановяване на недължимо внесените суми на 24.02.2010 г. Видно от заключението на вещото лице сумата 1343,71 лв. включва 1119,76 лв. мито и 223,95 лв. ДДС, поради което съдът неправилно е приел, че включва митни сборове и лихви. По § 1, т. 2 ЗМ вносните митни сборове включват митата и таксите с равностоен ефект. Вещото лице е дало заключение също, че сумата е внесена по банкова сметка на митницата на 7.02.2008 г., като не уточнява, че сметката е депозитна. По делото са представени доказателства за това обстоятелство - извлечение от банкова сметка и преводно нареждане. Видно от решение № 259/19.05.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, с него са определени митни сборове за внасяне мито и ДДС в посочения от вещото лице размер като в т. 3 от решението е разпоредено след влизане в сила на решението депозитът в размер 1343,71 лв. да бъде усвоен така: 1119,76 лв. за мито и 223,95 лв. за ДДС. Решението е било обжалвано пред съда и отменено с решение № 12469/26.10.2009 г. по адм. д. № 5857/2009 г. на Върховния административен съд. По делото не са представени доказателства да е усвоен депозитът в нарушение на т. 3 от решението на началника на митницата преди решението да е влязло в сила. На 24.02.2010 г. дружеството е подало молба за възстановяване на сумата 1343,71 лв. като с платежно нареждане от 22.06.2010 г. според заключението на вещото лице е възстановена сумата 1343,71 лв. По чл. 845 ППЗМ дължимият размер на митните сборове се счита за платен на датата, на която дължимата сума е постъпила по банковата сметка на републиканския бюджет към съответното митническо учреждение, или на датата на внасяне на сумата в брой в касата на митническото учреждение. По чл. 807 ППЗМ митническите органи допускат обезпечение чрез депозит в пари. По делото не е установено да е извършено прехвърляне на сумата от депозитната сметка на митницата в сметка на републиканския бюджет, поради което необосновано съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 219а ЗМ - недължимо събрани суми за митни сборове, определени с незаконосъобразен акт на митническите органи. По чл. 192 ЗМ за приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви. С издаденото платежно нареждане от 22.06.201 г. сумата 1343,71 лв. от депозитът - обезпечение е върната на дружеството и на основание чл. 192 ЗМ лихви не се дължат. Постановеният мълчалив отказ на началника на митницата по искането за заплащане на лихви върху сумата 1343,71 лв. законосъобразен. Съдът необосновано и в нарушение на закона е отменил мълчаливия отказ. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против мълчалив отказ на началника на митницата да бъдат заплатени лихви върху депозит обезпечение от 1343,71 лв. Поради промяната в резултата следва да се отмени и определението, с което е осъдена митницата да заплати 150 лв. разноски на дружеството. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение по делото 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,