Решение № 4927 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2012 г.

ВАСIII отделение09.04.2013 г.докладчик Петър Стоянов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 104/11.07.2012 г. с което се допълва решение № 80/7.06.2012 г. по адм. дело № 91/2012 г. на Ямболския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА директора на ОД "Земеделие" гр. Ямбол да заплати на Валентина Борисова Илиева-Димова от гр. Ямбол ул. "Христо Смирненски" № 4 "А" от бюджета на ОД "Земеделие" законната лихва върху присъденото и обезщетение в размер 9443 лева, считано от 20.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ иска в частта му, в която се искат лихви считано от 14.12.2010 г. ОСЪЖДА директора на ОД "Земеделие" гр. Ямбол да заплати от бюджета на ОД "Земеделие" гр. Ямбол на Валентина Борисова Илиева-Димова от гр. Ямбол ул. "Христо Смирненски" № 4 "А" с ЕГН ********** сумата 300,00 лв., направени от нея разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4927 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Делото е образувано е по касационна жалба на Валентина Борисова Илиева-Димова от гр. Ямбол против решение № 104 от 11.07.2012 г., постановено по адм. дело № 91/2012 г. на Административен съд гр. Ямбол, с което е допълнено решение № 80/7.06.2012 г. по а. дело № 91/2012 г. на същия съд. С атакуваното решение административният съд е отхвърлена претенция за присъждане на законна лихва върху присъдения размер на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна Областна дирекция "Земеделие" гр. Ямбол редовно призована, не се явява, не се представлява и не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежната страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА в частта си относно присъждането на законна лихва върху присъдения размер на обезщетението и НЕОСНОВАТЕЛНА досежно искането, че лихвата се дължи от датата на предявяването на иска. Производството пред Административен съд гр. Ямбол /ЯАС/ е образувано по молба от 14.12.2010 г. на Валентина Борисова Илиева-Димова срещу заповед № РД-12-3515-166/30.11.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" гр. Ямбол с която е прекратено служебното и правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител. Моли се оспорената заповед да бъде отменена и да бъде заплатено обезщетение в съответния размер на 10 брутни месечни заплати. С протоколно определение от 2.02.2011 г. по адм. дело № 400/2010 г. ЯАС е разделил материалите по предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ в самостоятелно производство и е продължил да разглежда делото по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 121, ал. 1 от ЗДСл. С решение № 30/22.02.2011 г. по адм. дело № 400/2010 г. ЯАС е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е оставено в сила решение № 3953/20.03.2012 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 4785/2011 г. По разделените материали от предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл било образувано адм. дело № 91/2012 г. С молба от 19.04.2012 г. жалбоподателката е конкретизирала претенцията си, като е поискала ОД "земеделие" гр. Ямбол да бъде осъдена да и заплати обезщетение в размер 9443 лв. равняваща се на 10 брутни месечни заплати за периода от 30.11.2010 г. - 30.09.2011 г. в едно със законната лихва, считано от датата на предявяването на претенцията до окончателното изплащане на сумата. Като обсъдил събраните доказателства с решение № 80/7.06.2012 г. по адм. дело № 91/2012 г. ЯАС е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не повече от 10 брутни месечни заплати, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, с приета и неоспорена експертиза е определен размерът на брутното месечно възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконосъобразно. С оглед на това на касационната жалбоподателка е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 9443 лв. за период от 10 месеца, считано 30.11.2010 г. до 30.09.2011 г. По претенцията за присъждане на законната лихва върху присъдената сума за обезщетението с решението съдът не е взел отношение. С молба от 11.06.2012 г. касационната жалбоподателка по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК е поискала да бъде допълнено решение № 80/7.06.2012 г. на ЯАС, като осъди ОД "Земеделие" гр. Ямбол да и заплати законна лихва върху сумата 9443 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, считано от датата на предявяване на претенцията - 14.12.2010 г. до окончателното и изплащане. С решение № 104/11.07.2012 г. съдът е допълнил решение № 80 от 7.06.2012 г. по адм. дело № 91/2012 г. на ЯАС, като претенцията за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на иска е отхвърлена като неоснователна по съображения, че разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради което общите правила на гражданското право не намират приложение и лихва не се дължи. Касационната инстанция като съобрази константната и непротиворечива практика на Върховния административен съд, намира така постановеното решение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД "при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет." Нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя, че брутната заплата за определяне на обезщетението представлява определената брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата С тази разпоредба се определя моментът, в който вземането на държавния служител е ликвидно и изискуемо, като в конкретния случай това е станало на датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно - 20.03.2012 г. Присъждането на лихва върху обезщетението обаче не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което следва да бъде приложена общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на едно парично вземане. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена с договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Това вземане по ЗЗД не е възнаграждение, а обезщетение за мораторни вреди, от неизпълнение на парично задължение, каквото безспорно е обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като се презумира, че вредата е равна на размера на лихвения процент по време на забавата. Следователно претендираната законна лихва се дължи от датата на възникване на паричното задължение /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. В случая исковата молба фактически е предявена преди възникване на паричното задължение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл правото на обезщетение възниква с отмяната на незаконосъобразния административен акт. В разглежданата хипотеза това е датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение или 20.03.2012 г. Следователно в случая лихва се дължи върху главницата от последната дата. Предвид на изложеното, касационната жалба в частта и с която се иска отмяната на решение № 104/11.07.2012 г. с което съдът е допълнил решение № 80/7.06.2012 г. по адм. дело № 91/2012 г. на ЯАС следва да бъде уважена и решението отменено, като вместо него настоящата инстанция постанови друго с което да присъди законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Претенцията в частта и в която се искат лихви считано от 14.12.2010 г. следва да бъде отхвърлена. Касаторката претендира за направените разноски пред настоящата инстанция, които според представените доказателства са в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, като претенцията следва да бъде уважена и ОД "Земеделие" гр. Ямбол бъде осъдено да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

Цитирани разпоредби

2