Решение № 257 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1397/2011 г.

Решение № 257 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1397/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството пред Върховния касационен съд по реда на чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на нохд № 420/2010 г., на Районен съд гр. Смолян. Твърди се, че постановеният по делото съдебен акт в частта, с която на подс. К. В. Балкански е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от 10 месеца, е в нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна в тази му част поради неправилно приложение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 214/24.09.2010 г., постановена по нохд № 420/2010 г., Смолянският районен съд, е признал подс. К. Весков Балкански, за виновен в извършено на 7.05.2010 г., в гр. Смолян, престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години, като го е лишил от правото да управлява МПС по реда на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, за срок от десет месеца. Присъдил е и направените по делото разноски. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 12.10.2010 г. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се подкрепя от данните по делото и е основателно. Възраженията в искането по този довод се свеждат до твърдението, че е приложен закон, който не е следвало да бъде приложен. На подс. К. Балкански с присъдата неправилна е било наложено наказанието - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от 10 месеца, тъй като той не е имал такова право. От данните по делото - справка на л. 103-104, приложена на досъдебното производство се установява, че той към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил неправоспособен водач, съгласно чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/. Към 11.06.2007 г., са му били отнети всички контролни точки и не е предприемал действия по чл. 157, ал. 5 ЗДП, отново да придобие такава правоспособност. Такова наказание е могло да бъде наложено само в случай на отново придобито право или ако то му е било отнето временно по съответния ред. В този смисъл са задължителните указания в Пост. № 1/1983 г. на Пленума на ВС. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебният акт по реда на възобновяване на наказателни дела в посочената част, като основателен следва да бъде уважен. Допуснатото нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е съществено и представлява основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на присъдата в тази й част. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение