Решение № 7847 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2014 г.

Решение № 7847 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маргарита Георгиева Величкова, чрез пълномощника й адв. Елена Златинова, срещу решение № 6359 от 27 октомври 2014 г., постановено по адм. д. № 1898/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Ангел Игнатов Величков и Маргарита Георгиева Величкова срещу решение № 404/18 юли 2013 г. на Столичния общински съвет. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Столичния общински съвет, Митуси Елени Тасос, Игнат Ангелов Величков и Константин Ангелов Величков, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Ангел Игнатов Величков и Маргарита Георгиева Величкова срещу решение № 404/18 юли 2013 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за план за регулация и застрояване на м. ж. к. "Борово" в граници: бул. "Гоце Делчев", бул. "България", бул. "Тодор Каблешков", бул. "Ген Стефан Тошев" и ул. "Дойран", като жалбата касае отреждането на собствения им поземлен имот № 394а, попадащ в УПИ I-"за озеленяване и режим на Tro", кв. 288г, м. ж. к. "Борово". Съдът е приел, че при издаването на решението в оспорената му част не са допуснати нарушения, водещи до отмяна на административния акт, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Въз основа на данните по делото и заключението на назначената и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза съдът е установил и описал в оспореното решение релевантните за спора факти. Изследван е устройствения статут на процесния имот, като е установено, че е попълнен в кадастралната основа на регулационния план в кв. 288б през 1995 г. По оспорвания подробен устройствен план имота попада в кв. 288 г. Установено е също така, че собствения на касаторката имот попада съобразно предвижданията на Общия устройствен план на София в устройствена зона "Tro" - терени за локални градини и озеленяване. При тези данни изводът на административния съд, че по оспорения план отреждането на имота за озеленяване е законосъобразно. Този извод е направен въз основа на императивната норма на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, съобразно която общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища, като предвижданията им са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно недопустимо съвместяване на производството по изменение на ПУП въз основа на влязлото в сила решение от 14 април 2008 г., постановено по адм. д. № 4539/2006 г. по описа на Софийския градски съд с това по чл. 22, ал. 4 от ЗУТ. Такова съвместяване не е налице. Както изрично е посочил административният съд, производството по изменение на ПУП в обхвата на разработката, включително и по отношение на процесния имот, е инициирано служебно в изпълнение на програмата на Столична община за преструктуриране на жилищните комплекси. Неоснователно е и възражението за липсата на мотиви относно настъпили по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ съществени изменения в обществено-икономическите условия. Такива мотиви се съдържат както в мотивната част на обжалваното решение на Столичния общински съвет, така и в преписката по приемането му. Неоснователно е възражението на касаторката относно това, че в случая е следвало на основание чл. 134, ал. 3 от ЗУТ да бъде изменен общия устройствен план на София, който е в противоречие с ПУП, одобрен през 1999 г. Цитираната правна норма действително предвижда, че когато изменението на подробен устройствен план налага изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общия устройствен план. В случая това не е било необходимо, тъй като с оспореното решение на Столичния общински съвет е одобрен подробен устройствен план, който съответства напълно на общия устройствен план по отношение имота на касаторката. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилна ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,