Решение № 14548 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2009 г.

Решение № 14548 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Шерифе Али Онбашъ, Силвия Илиева Огнянова, Атанас Илиев Огнянов, всички от гр. Котел, срещу решение № 5/9.02.2009 г., постановено по адм. д. № 264/2008 г. на Административен съд - гр. Сливен, като в нея се развиват оплаквания за допуснато процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението като недопустимо да се обезсили и се прекрати производството по делото. По отношение на община гр. Котел - производството по делото, в частта му по касационната жалба на общината, е прекратено и същата не се разглежда. Ответникът Емил Димитров Демиров от с. Ябланово, чрез процесуалните си представители и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Сливен, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Емил Димитров Демиров, Заповед № РД-50-516/24.09.2008 г. на кмета на община гр. Котел, с която е отменена предходна заповед на кмета на община гр. Котел № 276/20.10.1995 г., с последната отстъпено право на строеж на Емил Димитров Демиров върху парцел II, кв. 22 по плана на с. Ябланово по реда на чл. 15 от Закона за собствеността; прекратил производството в частта, с която се отменя Заповед № 276/20.10.1995 г.; разпоредил връщане на преписката на кмета на общината за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта в отменителната й част е незаконосъобразна и следва кметът на общината да се произнесе повторно. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на жалбата и за недопустимост на решението. Жалбоподателят Демиров е имал правен интерес да оспорва процесната заповед, тъй като с нея е отменена заповед, с която на него е отстъпено право на строеж, т. е. той е засегнат пряко. Постановеното решение по неговата жалба също е допустимо. По оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост: Решението е неправилно в частта му, с която производството по делото е прекратено в частта му за отмяна на Заповед № 276/20.10.1995 г., както и в частта му, с която е разпоредено връщането на преписката на кмета на общината за ново произнасяне. Индивидуалните административни актове се ползуват със стабилитет след влизането им в сила, като административният орган сам може да отмени своя заповед при определени от закона кумулативно условия и срокове, които действуват към момента на възобновяването на производството по издадена предходна заповедта. В конкретния случай административният орган, кметът на общината, може да отмени своя, влязла в сила заповед по предвидения ред на чл. 99 АПК за възобновяване на производството по издаване на заповедта, действуващ към момента на издаването на процесната заповед, при наличие на условията посочени в този текст. Съгласно чл. 102, ал. 2 АПК възобновяването на производството по т. 2 - 7 АПК, може да се направи в тримесечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на заповедта, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. От това следва, че възобновяване на производството по издаване на отменената заповед с процесната, не може да бъде по-късно от една година от влизането в сила на отменената заповед. Същата е издадена на 20.10.1995 г., като по делото няма данни кога е влязла в сила, но след като е не е обжалвана пред съда, това е станало през 1996 г. С оглед на това едногодишният срок за възобновяване на производството, с отмяната й е изтекло доста години преди издаване на процесната заповед. С оглед на това към момента на издаването на процесната заповед кметът не е имал материалната компетентност на отмени предходна своя заповед, след като сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК са изтекли, поради което, като краен резултат, но с оглед настоящите мотиви, решението в частта му, с която е отменена процесната заповед е правилно и в същата част следва да се остави в сила. Незаконосъобразно е решението в частта му, с която производството по делото е прекратено по отношение на отменената заповед, тъй като тя е предмет на оспорената заповед и неразделно свързана с нея. Незаконосъобразно е и решението и в частта му, с която преписката се връща на кмета на общината за ново произнасяне, с оглед изтеклите сроковете за възобновяване на производството. Освен това ал. 2 на чл. 67 от Закона за собствеността, с която кметовете имаха право да отнемат по административен ред отстъпено право на строеж, е отменена през 1996 г., поради което и на това основание той не е компетентен да издава заповеди за отнемане отстъпено право на строеж. Като се има предвид гореизложеното решението в частта му, с която е отменена оспорената заповед следва да се остави в сила, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, а в частта му, с която е прекратено частично производството и е разпоредено връщането на преписката за ново произнасяне от кмета на общината, следва да се отмени. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение