Решение № 208 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 180/2009 г.

Решение № 208 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 180/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от защитника на подсъдимия С. К. С. против въззивно решение № 15/11.II.2009 г. по в.н.о.х.д. 21/2008 г. на АС- Варна с доводи за нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са, че е ограничено правото на защита на подсъдимия с нарушеното единство на обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт относно датата, на която е извършено престъплението, за което е обвинен подсъдимия. Искането е да се отмени решението и постанови оправдаване. Законът е нарушен, защото правилната квалификация е опит, като следва да отпадне и квалификацията по чл. 152, ал. 4, т. 1 НК, защото подсъдимият не е знаел, че пострадалата не е навършила 14 години. Наказанието следва да се определи по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 66 НК, предвид многобройните смекчаващи обстоятелства. Гражданската ищца и частна обвинителка чрез повереника си писмено възразява срещу жалбата и иска решението да остане в сила И прокурорът от ВКП е на становище решението да остане в сила поради неоснователност на жалбата. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I наказателно отделение в настоящия състав намира: С обжалваното решение е потвърдена присъда № 96 от 8.Х.2007 г. по н.о.х.д. 841/2007 г. на ОС-Варна, с която подсъдимия С. К. С. е признат за виновни осъден по чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 54 НК на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 18.VII.2006 г. в с. Б., общ. Вълчи дол, обл. Варна се съвкупил с ненавършилата четиринадесет години А. П. А. като я принудил към това със сила; на основание чл. 45 и сл. ЗЗД е осъден да заплати на пострадалата 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Оплакванията на касационния жалбоподател са поддържани и пред въззивната инстанция по същите съображения. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Не са ограничени процесуални права на подсъдимия, независимо, че в началото на обвинителния акт като дата на деянието е посочена 19.07.2006 г., а след това на л.2 и 3, и в диспозитива е уточнено, че изнасилването е извършено през нощта на 18.07.2006 г., по което обвинение подсъдимият е имал пълна възможност да упражни правото си на защита. В съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението му са изводите на съда по правната квалификация. Абсолютно неоснователни са твърденията, че се касае до опит след като е налице дефлорация. Такава, дори и частична да е, е възможна само след проникване в женския полов орган, което е и съществен признак на съвкуплението. Прието е и че подсъдимия и пострадалата са се познавали добре - били са съседи и той е наблюдавал развитието й от малка, от раждането й дори, поради което и без основание защитата поддържа, че подсъдимият не е знаел на каква възраст е жертвата му. При приетите факти законът е приложен правилно - Сл. С. е осъществил от обективна и субективна с. признаците на престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК. Неоснователно е и третото оплакване - за явна несправедливост на наложеното наказание. При определянето му са преценени всички обстоятелства, които имат значение за това. По размер е значително под средния - при явен превес на смекчаващите обстоятелства. Това обаче не налага повече снизхождение, като се има предвид подчертано високата степен на обществена опасност на деянието, която определя като такава и тази на личността на подсъдимия. В случая не са налице предпоставките по чл. 55 НК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, I н.о.