Решение № 16745 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2011 г.

Решение № 16745 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на Директора на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България срещу решение № 3616 от 19.07.2011 г. по адм. д. № 5282/2011 г. на Административен съд София - град в частта, с която е отменено решение № 253 от 8.06.2011 г. относно постановеното отхвърляне на молбата на Ихаб Мохамед Хюсейн за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част му е върнато за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона. Ответникът, Ихаб Мохамед Хюсейн, гражданин на Ирак, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на Ихаб Мохамед Хюсейн решение № 253/08.06.2011 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на хуманитарен статут при спазване на указанията на съда по приложението на материалния закон. Съдът се е позовал на служебно известния Меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г., в който е посочено, че обстановката в петте централни провинции се характеризира с ширещо се повсеместно нестихващо насилие и е направена препоръка да не се връщат лицата от тези провинции насила, а да им се предоставя международна закрила. Съдът се е обосновал и с постановеното решение на Съда на ЕО от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на иракския гражданин Ихаб Мохамед Хюсейн, поради което обжалваното административно решение в тази част противоречи на материалния закон и на неговата цел. Решението е неправилно. По делото е установено, че Ихаб Мохамед Хюсейн, ответник в настоящото производство, е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден на 09.10.1990 г. в гр. Кербала, по религия мюсюлманин - шиит, неженен. Във връзка с подадената от чужденеца молба за получаване на закрила по реда на ЗУБ с него е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, в което той е заявил, че причината за търсената закрила в България е, че се страхува, че ако се завърне в Ирак ще бъде обект на тежко посегателство от Армията на Махди, защото е работил в магазин за мобилни телефони. В последващото интервю е заявил, че в резултат на заплахи се принудил да затвори магазина, след което напуснал страната и заминал за Турция. В Република България влязъл нелегално на 14.06.2010 г. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на административния съд, с което е отменен акта на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказан хуманитарен статут по отношение на иракския гражданин Ихаб Мохамед Хюсейн, е неправилно по следните съображения: Безспорно е, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" от посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, понастоящем от значение е определянето на ситуацията в Ирак като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Въпреки че молбата за закрила е от месец юни 2010 г., при постановяване на настоящото решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. Съобразно с това, всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в случая на Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем в Ирак е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. От гледна точка на нормите на международното право Ирак не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателя, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Следва да се отбележи, че от данните в преписката не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Не е установено изискването на закона да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си. Не са установени интервенция по причина на въоръжения конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за прилагане на нормата на чл. 9 и предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че решението на Административен съд - София-град в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се отхвърли жалбата на Ихаб Мохамед Хюсейн против отказа на председателя на ДАБ при МС да му предостави хуманитарен статут. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение