Решение № 7526 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2009 г.

Решение № 7526 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Викторов Вътов, прокурор при окръжна прокуратура, гр. Враца срещу решение № 122/10.07.2009 г. по адм. дело № 200/2009 г. на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлен протеста на Районна прокуратура - Мездра против чл. 9, т. 1 - 4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията Община - Мездра, приета с решение № 142/2005 г. на ОбС гр. Мездра и чл. 40 от същата, в частта му, в който за нарушение на чл. 9, т. 1-4 от Наредбата е предвидено налагане на адм. наказание "глоба". Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Ответникът - Общински съвет Мездра не изпраща представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени допустимостта и основателността на касационната жалбата намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение съдът е приел, че съдебният контрол върху подзаконовите актове се свежда до проверката спазени ли са изискванията за законосъобразност на акта. Съдът счита също, че оспорената разпоредба на чл. 9, т. 14 от Наредбата и свързания с тях чл. 40 от същата съответства на изискванията за законосъобразност, уредени в чл. 146 от АПК. Решението не е необосновано и незаконосъобразно, каквито касационни основания се сочат. Правните изводи на съда са обосновани и са направени въз основа на правилно тълкуване и приложение на процесуалния и материалния закон. Обоснован е направеният извод на съда, който следва да бъде споделен, че няма законна пречка Общинския съвет, който е в компетентността да взема решения по управление на общинското имущество, както и да приема Наредби, които съдържат по силата на закона правни разпоредби да определят различни правила за движение от така регламентираните в ЗДвП. Правилно съдът е приел, че чл. 9, т. 1-4 от Наредбата се отнасят до тротоарите, градинките, парковете, площадките за отдих и детските площадки, които са общинска собственост и определянето на правилата за движение в тях, както и използването им е в компетентността на собственика им, поради което тези отношения изобщо не са регламентирани в ЗДвП. За по-голяма яснота в мотивите си, съдът е цитирал текстове от ЗДвП - чл. 6, чл. 98, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 184, ал. 4, които уреждат аналогични отношения, свързани с движението по пътищата и за които е предвидено адм. наказание с тези на оспорените текстове от наредбата. При така установените фактически обстоятелства, които съдът е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав