Решение № 13819 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2007 г.

Решение № 13819 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2007 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цвета Илиева Иванова от гр. Пловдив, срещу Решение № 455 от 31.05.2007 г. постановено по адм. дело № 1658/2006 г. от Пловдивския окръжен съд. В жалбата се мотивират оплаквания за незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР Пловдив не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Съдът от първата инстанция е бил сезиран с жалба на Цв. Иванова срещу Заповед № з-4311 от 15.11.2006 г. на директора на ОДП - Пловдив, с която на основание чл. 76, т. 2 ЗБДС (сега Закон за българските лични документи - ЗБЛД - заглавието изм. ДВ, бр. 82 от 16.10.2009 г.) й е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и издаването на паспорти или заместващите ги документи" за срок от датата на издаване на заповедта до реабилитация. За да отхвърли жалбата, като неоснователна, решаващият съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 78, ал. 1 ЗБДС, в писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. С разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС законодателят е дал възможност (с формулировката "може") на административния орган при наличие на някоя от изброените в точки от 1 до 9 хипотези по своя преценка да наложи принудителна административна мярка, вкл. да не разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани, какъвто е и настоящият случай. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност - същият може да направи избор при наличието на две или повече възможности, предоставени му от закона. Достатъчно е в административния акт да има отразени правно-релевантни факти, които да сочат на една от хипотезите, даващи възможност на административния орган за преценка. Такъв правно-релевантен факт е, че жалбоподателката е осъдена за умишлено престъпление от общ характер, но не е реабилитирана, за който факт по делото не се спори. Предвид това е налице разпоредбата на чл. 76, т. 2 ЗБДС, при която административният орган по свое усмотрение може да наложи принудителната административна мярка. На административния орган при постановяване на административния акт е предоставена компетентност по целесъобразност да упражни свободна преценка за избор на резултат, върху която съдът не може да упражнява съдебен контрол. Дали принудителната мярка е прекалено тежка е въпрос извън съдебния контрол върху акта. Административният акт е законосъобразен към момента на постановяването му, тъй като за това е достатъчно наличието на някоя от материално-правните предпоставки за избор. Към настоящият момент е налице промяна в закона (ДВ, бр. 82/2009 г.), но законосъобразността на постановения административен акт следва да се преценява към момента на издаването му. Законът няма обратно действие. При всички изтъкнати съображения спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяната. При постановяване на атакувания съдебен акт решаващият съд не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение