Решение № 6090 от 8.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Грозданова, от гр.Видин, чрез пълномощника адвокат И. Александрова срещу решение 8 от 24.01.2023г. по адм.дело 279/2022г. на Административен съд- Видин, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 3Д/Д-ВН-161/14.12.2022 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" Видин, с която е настанено временно малолетното дете Б. Кирилов в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Г. Цекова и Б. Цеков, до приключване на производство по чл. 28 от ЗЗДет, и са присъдени разноски. Оплакванията са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът е нарушил правото на жалбоподателката за участие в производството, тъй като не е била надлежно призована 7 дни преди съдебното заседание, което е довело до невъзможност да организира защитата си. Счита, че съдът е бил длъжен да изслуша майката и бащата на детето. По подробно изложеното в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът директорът на ДСП Видин чрез юрисконсулт Е. Йорданова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответниците Г. Цекова, Б. Цеков и В. Димитров не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд, като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Видин е заповед 3Д/Д-ВН-161/14.12.2022 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" Видин, с която на основание чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във връзка с чл.4, ал.1, т.2, чл.25, ал.1, т.2 и т.4 и чл.26 от ЗЗДет., и чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет. е разпоредено при условията на спешност настаняване временно малолетото дете Б. Кирилов в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Г. Цекова и Б. Цеков, до приключване на производство по чл. 28 от ЗЗДет.- постановяване на съдебно решеие. Установено е от фактическа страна, че производството пред ДСП Видин е образувано по жалба вх. СИГ/Д-ВН/276/13.12.2022 г. от В. Димитров, в качеството му на баща на малолетния Б., роден на [дата]., в която се твърди, че от известно време майката злоупотребява с алкохол и не полага грижи за детето. Твърди, че на 12.12.2022 г. майката на жалбоподателката е поискала съдействие от него, тъй като майката К. е пияна и не може да се грижи за детето им. Посочва, че самият той живее сам и не може да се грижи за своя син. Видно от протоколи от посещение на адрес и изготвен доклад за оценка на постъпилия сигнал, социални работници от отдел "Закрила на детето" към ДСП-Видин посетили жилищни сгради, находящи се в [населено място], общ. Видин, [улица], които се обитават от майката К. Грозданова и от нейните родители. При посещението е установено, че майката е във видимо нетрезво състояние, а помещението било с лоша хигиена и липсващо отопление, неподходящо за отглеждане на малко дете. В другата сграда, в която живеят родителите на майката, било установено, че помещенията е чисто и топло, а детето е гледано видимо добре, с чисти дрехи и памперс. Посочва се още, че лекарят педиатър на детето, д-р Буданова споделила, че за детето са се грижили много добре неговите родители, специално, че майката е много притеснителна и загрижена за него. Кметът на [населено място] е посочил, че поради криза в семейството жалбоподателката "от загрижен и всеотдаен родител се е върнала към старите си навици, които я провалят като майка". Изготвен е и социален доклад от 14.12.2022 г.. Изготвен е и доклад от 21.12.2022г. за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, в мотивите на който се сочи, че за детето не се полагат адекватни грижи от неговите родители, а жилищните условия, при които живее К. Грозданова, не са подходящи за отглеждане на малко дете. Бабата и дядото по майчина линия са поели реално изцяло грижите за малолетния Б., като временното му настаняване при тях е целесъобразно и в негов интерес. Към преписката са приложени заявление от 13.12.2022 г. от бабата и дядото по майчина линия на детето, с които уведомяват директора на ДСП-Видин за желанието си да се грижат за своя внук. Същите са депозирали и декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДет, за даване на съгласие за настаняване на детето в тяхното семейство. Видно от приложената към делото искова молба до Районен съд-Видин, директорът на ДСП-Видин е инициирал образуване на производство за настаняване на детето Б. Кирилов по съдебен ред, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.02.2023 г. Директор на ДСП-Видин е издал процесната заповед, която е обжалвана в срок от майката К. Грозданова. В съдебно заседание са събрани доказателства във връзка с изясняване на фактическата обстановка. За да отхвърли оспорването срещу процесната заповед съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Във връзка с изтъкнатите възражения в първоинстанционната жалба за материална незаконосъобразност на акта, административният съд мотивирано е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т.4 ЗЗДет. непълнолетния Б. да бъде изведена от семейството и да бъде настанена в семейство на роднини. Предложената социална мярка за закрила, съдът намира за най целесъобразна, предвид спазване на принципите, посочени в чл. 3, т. 1-т. 14 ЗЗдет. и поради това, че детето е в риск, тъй като родителите са в трайна невъзможност да полагат необходимите родителски грижи- факт, който е безспорно установен. Предложената социална мярка е в най-добър интерес на детето по смисъла на допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗДет. Касае се за временна мярка- до произнасяне на съда с решение в производство по чл.28 от ЗЗДет., и същата се налага незабавно по административен ред при наличие на обстоятелства за дете в риск. Въпросът дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на съдебното производство по чл.28 от ЗЗДет. Неоснователни са наведените касационни оплаквания за нарушено право на защита на майката К. Грозданова в производството по делото. В случая пъръвинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.27а, ал.3 от ЗЗДет. административното дело се образува в тридневен срок и се насрочва в 7-дневен срок от постъпването на жалбата в съда. Сроковете по Административнопроцесуалния кодекс за отстраняване на нередовност на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещо лице и за призоваване на страните не се прилагат/ ал.4/. В случая жалбата на Грозданова е постъпила в съда на 23.12.2022г. С определение от 09.01.2023г. съдът е оставил без движение жалбата до отстраняване нередовности на същата. С определение от 16.01.2023 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2023г., като Грозданова е уведомена на 17.01.2023г. Същата е разполагала с достатъчен срок съгласно разпоредбата на чл.27а, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет., за да осигури защитата си. Освен това към молбата й за отлагане на делото от 23.012023г. същата не приложила пълномощно за адвокат, не е посочила причини, които да са препятствали същия да се яви в съдебно заседание. Касае се за специални срокове, поради което позоваването на разпоредбите на АПК в тази връзка е неоснователно. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за заплащане юрисконсултско възнаграждение на Агенция "Социално подпомагане" от касатора. Същото следва да бъде определено в размер на 100,00/сто/лева на основание чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение