Решение № 13931 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2436/2009 г.

Решение № 13931 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2436/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Мария Петкова Райнова и Стефан Петков Райнов от гр. София против решение от 06.11.2008 г. постановено по адм. д. № 216/2007 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба конкретно не се сочат касационни основания, но се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като оценката не е извършена по пазарни цени съгласно чл. 35 от Закона за държавната собственост Ответната страна - областен управител на област София чрез процесуалния си представител юрск. Ангелов оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява също становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ, Софийски градски съд е изменил определената стойност на следващото се обезщетение с компенсаторни записи по ЗОСОИ на касаторите в качеството им на наследници съобразно наследствената им част от 1/2 ид. ч. от наследството за всеки от тях, като е увеличил същата от 135 000 лева на 140 000 лева. Съдът се е позовал на изготвеното писмено заключение на оценителната експертиза, която не е била оспорена от страните. Решението е правилно. Съдът е определил оценката на следващото се обезщетение като се е позовал на писменото заключение на оценителната експертиза, която е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗОСОИ. Стойността на отчужденото имущество е определено по действителната пазарна цена към деня на влизането на закона в сила. Действителната пазарна цена е определена законосъобразно по реда на § 3а от ЗОСОИ съгласно отмененото приложение № 1 към ЗМДТ, считано от 01.01.2002 г. Утвърдената от съда оценка е на базата на посочените правни норми на ЗОСОИ, за което са изложени подробни правни съображения. Законосъобразно съдът е определил наследствената част на жалбоподателите от съсобствеността с оглед представената от него писмени доказателства относно правата на всички наследници. Решението е постановено в съответствие с ЗОСОИ и приложението на чл. 5 от Наредба № 9/14.08.1998 г., поради което доводът в касационната жалба в тази насока е неоснователен. Изложените в касационната жалба доводи за приложението на чл. 35 от Закона за държавната собственост не отговарят на предвидения в приложимия материален закон начин на изчисляване на обезщетението - по реда на ЗОСОИ. Посочените от жалбоподателите текстове на ЗДС касаят отчуждаване по реда на този закон и отнасящи се за инфраструктурни обекти с национално значение и те не намират приложение за имоти отчуждени по ЗОЕГПНС, какъвто е настоящия случай поради което и доводите в касационната жалба са неоснователни. Редът и начин на обезщетение на засегнатите правоимащи по ЗОСОИ следва да бъде определен по реда на този закон както правилно е подходим и първоинстанционния съд. Обезщетение парично и имотно не се предвижда по ЗОСОИ. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,