Решение № 11804 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2009 г.

Решение № 11804 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Петър Тренев, като пълномощник на Емилиян Венциславов Йорданов от гр. Кюстендил против решение № 9477 от 13.07.2009 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 15236 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, против заповед № К-4623 от 15.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Въведеният довод е обоснован с твърдения, че съдът неправилно е възприел приложението на нормата на чл. 245 ЗМВР. Според касаторът неговото поведение, дало повод за започване на наказателно производство, обуславя започване на дисциплинарно производство от административния орган, който е бил информиран веднага за извършеното деяние. След като не е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание от административния орган тази възможност за последния е преклудирана. Твърди се, че позоваването на чл. 245 ЗМВР от административния орган, е в нарушение на материалния закон. Правилното позоваване за освобождаването от служба е на чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но поради изтичането на сроковете по чл. 225 ЗМВР, в които е било възможно започването на дисциплинарното производство, за административния орган, тази възможност е погасена. Необсъждането на тези доводи от първоинстанционния съд е основание за отмяна на решението. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. По изложените съображения в писмените бележки моли, то да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е постановено при напълно изяснена и безпротиворечива фактическа обстановка. Направените правни изводи са правилни и обосновани, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховният административен съд в развилото се производството по оспорване на заповед № К-4623 от 15.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с Емилиян Йорданов на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР, поради наличието на обективни обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 ЗМВР, е отхвърлил жалбата. За да мотивира този резултат, съдът е установил фактите по спора. Приел е, че с влязла в сила присъда по НОХД № 351/2006 г. жалбоподателят е признат за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба". Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от страните. Спорно е било твърдението, дали деянието, представляващо нарушение на служебната дисциплина, за което служителят е наказан с влязла в сила присъда, има основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР. Съдът е изложил съображения, че според него разпоредбата е създадена като основание за освобождаване от служба, когато за нарушение на служебната дисциплина не се налага задължително дисциплинарно уволнение, а се установява наличието на обстоятелствата по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Разграничил е случаите на нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, които са основание за налагане на дисциплинарно наказание от носенето на наказателна отговорност, при влязла в сила присъда или лишаване от право да се заема държавна длъжност, при което е задължително провеждането на дисциплинарно производство, завършващо с дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР, от наличието на обективен факт - обстоятелството по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР, даваща основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР. Приел е, че волята на законодателя не е поставена в зависимост от това дали има или не извършено нарушение на служебната дисциплина, а решаващото е липсата на обективна предпоставка да заема службата. Като е приел, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване изискванията на ЗМВР и правилника за приложението му, е отхвърлил жалбата против нея като неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил твърдяното за допуснато нарушението на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР. Съдът е проследил редът на уведомяване на директора на дирекция "Човешки ресурси" -МВР- София за влязлата в сила присъда, който е наредил на директора на ОДП-Кюстендил да изготви предложение по чл. 268, ал. 1 ППЗМВР за прекратяване служебното правоотношение на Емилиян Йорданов в МВР. Изготвена е докладва записка от инспектор в "човешки ресурси" при ОДП -Кюстендил и предложение от директора на същата дирекция до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение - лист 16 от делото. Неоснователен е и следващият довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Изискванията за постъпване на служба в МВР са визирани в чл. 179 ЗМВР. С ал. 1, т. 2 от нормата е въведено изискването за лице, което иска да бъде държавен служител в МВР да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Изискванията за лицето, което желае да постъпи на държавна служба в МВР трябва да са налични не само към момента на назначаването, но и през целия период на служебното правоотношение. Обратно, отпадането на всяко едно от четирите кумулативни изисквания води до обективна невъзможност за заемане на служебното правоотношение, което следва да бъде прекратено. От данните по делото безспорно е установено, че след като Емилиян Йорданов е осъден с влязла в сила присъда, за умишлено престъпление от общ характер, независимо от приложението на чл. 78а НК и освобождаването му от наказателна отговорност, той не отговаря на обективното изискване по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не могат да бъдат възприети твърденията в касационната жалба, че на Емилиян Йорданов е следвало да се наложи дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение по реда на чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като при извършено умишлено престъпление последният е следвало да бъде дисциплинарно уволнен. Всъщност поддържаната теза е, че след като не е наложено такова наказание по установения ред, а сроковете по чл. 225 ЗМВР са изтекли, то служебното правоотношение с Емилиян Йорданов е неправилно прекратено или заповедта на министъра съдържа порока материална незаконосъобразност. Едва ли не въпреки наличието на влязла в сила присъда Йорданов трябва да продължи да бъде държавен служител в МВР, независимо, че фактите сочат на наличие на отрицателна предпоставка да заема държавната служба. Твърдението е невярно. Глава шестнадесета "дисциплинарна отговорност" е разграничена от Глава осемнадесета "Прекратяване на служебното правоотношение". В чл. 245 са визирани различните хипотези, водещи до прекратяване на служебното правоотношение. Обективната невъзможност за изпълнение на задълженията от държавния служител е разграничена също в няколко отделни хипотези. В конкретния случай на б. "д" на т. 7, ал. 1 от нормата е посочена несъвместимостта с изискването на чл. 179, ал. 1, т. 2 като условието е, да не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Законодателят е отчел вероятната възможност при носенето на службата да настъпят обстоятелства, които да са пречка за заемане на държавната служба и служителят вече да не отговаря на критериите на чл. 179 ЗМВР. Хипотезата е конкретна, а фактическият състав на нормата е изпълнен изцяло. Правилни са изводите на съда, че в конкретната хипотеза за прекратяване на служебното правоотношение законодателят не се интересува от факта на нарушението или не на служебната дисциплина, а от наличието на обективния факт. Новонастъпилият факт, ако съвпада с някоя от хипотези по чл. 179 ЗМВР, които са пречка за заемането на държавната служба трябва да води задължително до прекратяване на съществуващото служебно правоотношение. По изложените съображения решението на тричленният състав е правилно и законосъобразно и не е постановено в нарушение на материалния закон, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия