Решение № 7570 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15803/2009 г.

Решение № 7570 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15803/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП против Решение № 1107/27.10.2009 г. на Административен съд - Бургас, IХ-ти състав, постановено по адм. д. № 231 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 800905/20.11.2008 г., поправен с Акт за поправка на РА № 901854/30.01.2009 г., издадени от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № Р Д-10-23/02.02.2009 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас, с който на "Керамик груп комерсиал", гр. Бургас са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетната 2007 г. в размер на 22194,32 лв. и лихва за забава в размер на 2185,41 лв., вследствие определяне данъчния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 15 от ЗКПО, както и допълнително начислен ДДС за данъчни периоди от м. Януари до м. Декември 2007 г. в общ размер от 44388,65 лв. и лихва за забава в общ размер от 8526,55 лв., вследствие на извършена корекция на данъчната основа на извършените доставки между свързани лица. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението, след което касационната инстанция да отхвърли жалбата за начисления ДДС и съответните лихви. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Керамик груп комерсиал" ООД, гр. Бургас, представлявано от Управителите Никола Качиков и Денка Дуралийска, чрез адв. Ася Тодорова е оспорил жалбата чрез съображения, конкретизирани в писмени бележки. Моли да му бъдат присъдени направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови решението в обжалваната част административният съд е установил следното: Не се спори по делото, а това е видно и от наличната по делото документация, че през 2007 г. "Керамик груп комерсиал" ООД е извършил продажби на санитарен фаянс и оборудване към свързани лица - търговските дружества "Катрин комерс" ЕООД, гр. Варна, "Колос-2000" ЕООД, гр. Пловдив, "Качика" ЕООД, гр. Бургас, "Утик-Д" ООД, гр. Стара Загора и "Терк 2000" ЕООД. Съдът е обсъдил заключението на допуснатата по делото и проведена съдебно - счетоводна експертиза, която в съответствие с Наредба № Н-9/14.08.2006 г. е дала заключение за справедливата пазарна цена на санитарното оборудване, продадено на свързани лица. Вещото лице е направило уточнение, че по реда на тази наредба и съобразно посочения метод, може да се даде оценка само на част от санитарното оборудване продадено по контролираните сделки, тъй като само за част от доставките между свързани и несвързани лица има съпоставимост по отношение вида на артикулите. Предвид големия обем продажби към свързани лица, констатирани от вещото лице - на стойност 6371068 лв. и обхващащ около 3000 артикула и сравнително малкия обем от продажби към несвързаното лице "Сириус България" ООД на стойност от 106496,70 лв., вещото лице е посочило, че продажбите между свързани и несвързани лица са несъпоставими по отношение на количествата, но съпоставимостта е възможна само по отношение на вида артикули - 40 на брой, които артикули са били предмет на продажба както към свързани, така и към несвързани лица. По отношение на съпоставимите продажби вещото лице посочва, че между отчетната стойност на продажбите и продажната стойност на стоките при сделките с несвързани лица е реализиран средногодишен процент на надценката - 6,53%. При сделките между свързани лица между двете посочени стойности е реализиран среден процент на надценката - 3,97 %, или с разликата от 2,56 % следва да се извърши завишение на продажната цена на санитарното оборудване по продажбите към свързаните лица и то само по отношение на съпоставимите продажби. При тези обстоятелства вещото лице посочва, че следва да се доначисли ДДС общо в размер на 1001,76 лв., отнасящ се само за периодите, в които има извършени продажби между свързани и несвързани лица, а дължимият корпоративен данък определя в размер на 500,88 лв., също изчислен съобразно стойностите на съпоставимите продажби. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица. Пазарна цена по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС е тази по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно това е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Съдебно-счетоводната експертиза е посочила, че сделките между свързани лица, независимо от по-ниския размер на реализираната надценка, също се вместват в стойностите на пазарните цени, поради което Съдът правилно е приел, че в случая не са налице материалноправните основания за доначисляване на ДДС на основание чл. 27, ал. 3 от ЗДДС. Следователно, неправилно органът по приходите е доначислил ДДС за данъчни периоди м. 1 - м. 12.2007 г., като е увеличил продажната стойност на стоките по сделки към свързани лица с 3,30 % не само защото се установява, че продажните стойности не се отклоняват от пазарните, но и защото не са налице "същите условия" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, важащи за свързани и несвързани лица, отнасящи се както до количествата, които също влияят върху цената, така и до идентичността или сходността на стоките, за които се установява, че се припокриват в незначителна част - 40 на брой. Допълнителен ДДС не следва да се определя включително и по тези съпоставими продажби, предвид обстоятелството, че контролираните сделки, съответстващи на съпоставимите продажби, са били извършени по пазарни цени. Съгласно нормата на чл. 15 от ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. При приложението на посочената правна норма също следва да се съобразява изискването за съпоставимост между контролираната сделка и тази към несвързани лица. За влияние върху размера на данъчния финансов резултат би могло да се говори в случаите, когато при равни други условия (съпоставимост), условията при контролираните сделки се отличават от условията между несвързани лица. В конкретния случай, различността в условията между сделките при двете категории лица е единствено в размера на начислената надценка. За да бъде приложен по-високия размер на надценката и при сделките между свързани лица, необходимо е тези сделки да са съпоставими със сделките между несвързани лица, каквато съпоставимост в случая липсва както в обема на извършените продажби, така и във видовете артикули, които към несвързаното лице се явяват пренебрежимо малки, но също така липсва съпоставимост включително и по отношение на регионалните пазари в гр. Пловдив, гр. Варна и гр. Стара Загора, където са реализирани сделките със свързаните лица. Едва при установена съпоставимост, следва да се преценява дали разликата в условията (надценка) оказва влияние върху данъчния финансов резултат. При тези обстоятелства, след като органът по приходите не е установил съпоставимост и такава не се установява и в съдебния процес, Съдът правилно е приел, че в случая не са налице материалните предпоставки за приложението на чл. 15 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на търговското дружество и за определяне дължимостта на прекия данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Фактическите обстоятелства са безспорно установени. Изводът на административния съд е обоснован и намира потвърждение в неоспореното заключение на експертизата. С оглед изхода от спора, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 2400 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, състав на Върховния административен съд, Първо "А" отделение